Събуждаме се, както приемаме будителството
От Лияна Фероли
Иво Георгиев: Буденето не е толкова масово явление, в повечето случаи. И то изисква постепенно зреене.
Толкова много години вече празнуваме Деня на будителя, но без да се замисляме особено за неговата същност, сякаш е част от някаква празнична програма. А не като състояние на духа, което носим всички, но рядко го разпознаваме като такова. Затова ще се опитаме заедно с поетa и писателa Иво Георгиев да потърсим неговите скрити значения.
- Иво, отново празнуваме Деня на будителя, какви асоциации събужда той в теб?
- Той е един много хубав празник на духа и докато има хора, той ще бъде все така обичан, нужен и актуален.
- И днес ли будителите са сред нас, по какво да ги различаваме?
- Всяко време си има своите специфики и разбирания за това кое е духовно, какво е да си будител. Но общото за някога и сега е това, че будителите са давали насоките, показвали са пътя за постигане на най-важните общочовешки цели. Но те не могат да извървят твоя път вместо теб, да свършат твоята работа. Могат само да покажат кое е ценностното, духовното, красивото, а ти сам трябва да тръгнеш по този път.
- С тяхна и с наша помощ, кое първо трябва да събудим в себе си в днешните трудни времена? Дали пък това не е будителят в себе си?
- Времето винаги извиква своите будители, от които има нужда. Така е било и във времето на първите наши будители. Но и тогава, и сега, всичко зависи от приемниците на техния будителски зов, от начина им на мислене. Защото трябва да има кого да се подтикне към нещо ново.
- Т.е., виждаш будителството и като двустранен процес с почти равностойни участници…
- Разбира се, за да се запали един огън, трябва да имаш материал за гореното, метафористично казано. Искрицата огън не може да възпламени огън от нищото.
- Как виждаш в този процес мисията на будителя-творец?
- Макар и да си върши своята работа в тишина и скромност, той има усещането, че прави каквото трябва. Пък който има очи за нея, ще я види, които има уши, ще я долови. Ще я открои от заливащата ни сега вълна на многотата. Ще открие красивите думи, звуци и щрихи… Но те достигат до когото трябва. Буденето не е толкова масово явление, в повечето случаи. И то изисква постепенно зреене.
- Сигурно, будителят се ражда такъв. Но какво ли означава да бъде будител? И какво точно прави той?
- Вероятно, бидейки в едно друго, събудено състояние на съзнание, прави това и за другите. Помага им да преминат от едно в друго поле на енергията. От състояние на покой и леност, да преминеш в по-активни фази на възприемане и формиране на друга усетност и дълбочина за живота.
- Значи будителството все така ще ни бъде нужно, както и досега?
- Сигурен съм, както съм сигурен и в това, че то ще продължава да превръща и негативите в позитиви и утесненията на трудностите в нови причини за развитие. Колкото повече причини има за будене, толкова и повече нови будители ще се раждат.
- Какво да си пожелаем за празника?
- Да откриваме с все по-изострящите ни се сетива за празнично настроение, че имаме достатъчно причини да се радваме на живота.
Интервюто взе Лияна Фероли
