Санкт Петербург през юли

  • Сподели:
Санкт Петербург през юли

Петербурге есть эта загадка – он действительно влияет на твою душу, формирует ее". Йосиф Бродский

Санкт Петербург е смес от история, култура, водни канали и плуващи корабчета в тях, руска кухня, Ана Ахматова и нейните поетични истории за любов, тъга и Моделиани, великите Йосиф Бродский, Владимир Набоков с "Лолита", Корней Чуковски с "Доктор Охболи", Дмитрий Шостакович с "5-та Симфония", Феодосий Шчедрин – скулптор, създал монументалните фигури на фонтаните в двореца Петерхоф, мостовете над река Нева, срещите с хубави хора, носещи позабравените вече у нас качества, като доброта и простота в отношенията, другарство и вежливост.

В Санкт Петербург е учил от 1908 до 1914 г., заедно с Марк Шагал и Василий Кандински, нашият голям художник Сирак Скитник, първият директор на БНР.

Градът се пука от орди туристи, които са като пълзящи насекоми и по улиците му, особено по централните е като в мравуняк. Двуколесните тротинетки са на мода и тук и даже има огромни надписи, с предупреждения, как да се ползват безопасно, при употреба в тълпата.

Руската аристокрация от миналото е оставила своите преживявания, записани по сградите, мостовете, реката, в дворците, книгите и в църквите. Ермитажът е най-същественото място от онова време, стоящ гордо на "Дворцовия площад" и предизвикващ видението, сякаш от парадния му вход всеки момент ще излезе императрица Екатерина Велика със свитата си.

После дошлата революция е отмила блясъка на отминалото време и е добавила своите собствени истории в града, като корабът "Аврора", "Смолни" и "Ленин", метрото с великолепните художествено изградени подземни спирки, музеите със следите от блокадата на немците по време на Втората световна война, отпечатъците от смъртния глад в гените на наследниците на оживелите от онези години, любовта към четенето и култа към книгата, сладоледът и много други неща.

Днес Санкт Петербург е многомилионен съвременен мегаполис, в който амалгамата от традиции, минало и настояще са едно цяло, което е превърнало града в уникално място.

Може би в този град, съвкупността от неприятни метеорологични условия, историята, архитектурата, културата, музиката и словата от всекидневието, излети в неповторими литературни произведения, присъстват в живота на хората по един елегантен и ненатрапчив начин и са добри катализатори за изграждане на човешки гении в различни области на живота.

Дори и през месец юли времето в северната столица на Русия – Санкт Петербург е доста хладно. За средата на лятото, когато у нас са горещниците, там си е около 10 градуса и има дъжд, вятър и мъгла.

По витрините на "Невски проспект" видях да рекламират палта, вместо летни стоки, но това си е въпрос на маркетинг и сигурно там си работи. Видях и как от летище "Пулково" тръгваха десетки самолети с щастливи летовници за Анталия, Турция, вместо за нашите Златни пясъци и Несебър. Но това също сигурно е маркетинг, нали така!

Търся новата си санктпетербургска история, въпреки дъжда и лудницата от много туристи, сред които дори и бури на преклонна възраст от ЮАР. Този път, като поизпечен вече пътешественик, придобила опит от срещите ми с руската действителност, съм готова за всякакви изненади.

Нося си специални сгъваеми силиконови галоши против киша и кал, които вършат прекрасна работа, когато проучвам интересни сгради, градини, паметници или исторически улици и започва ненадеен дъжд.

Надявам ги върху маратонките и съм като с вседоходки. Другите туристи ме гледат завистливо, но така не спирам и съм въоръжена и винаги готова за градски или царски приключения в града на река Нева.

Времето може да ме озадачи в Санкт Петербург, но хората не. Все същите добродушни, с широки сърца, приятни и интелигентни хора срещам там. Личи си, че руското домашно възпитание е и си остава на добра позиция, възрастните хора се уважават, прави им се място за сядане в метрото, носят им торбите по улицата или им купуват продукти в магазина, като помощ.

И там пенсиите са малки и съществува интересна инициатива – в някой супер на касата има платени, например 50 пакета с храни от първа необходимост, които възрастни хора получават безвъзмездно, след като покажат паспорта си, че са пенсионери. И това се прави често, в различни райони на града и не само за празници.

В Санкт Петербург съществуват т.н. "Столовая", малки ресторантчета с почти 24-часов работен график, където се предлага традиционна храна на добри цени – блини, супа борш, супа солянка, пелмени, пирожки, олади, гъбен пирог и много други.

Тези заведения за хранене съществуват от десетки години, защото все още много хора живеят в комунални квартири и нямат условия да си приготвят собствена домашна храна, понеже кухнята им е обща за 5 до 10 семейства, например. Така на ниска цена се хранят приблизително както у дома си.

В центъра на града има огромно количество сгради, които се използват точно за комунални квартири. Те са изградени в типичния питърски стил, монолитно, на по 5 до 8 етажа, но са занемарени, олющени и на места с прогнили врати и черчевета на прозорците.

Обитателите им поставят хранителните си продукти за съхранение между прозорците, защото нямат хладилници (все пак е 10 градуса навън през деня, а нощем температурите падат още повече).

Опитах се да изследвам този феномен, останал като последица от други исторически времена, но нямаше как да разплета тази загадка. Прекалено е комплицирана и има втъкана в себе си много съдби, животи, чувства, начин на светоглед, както и може би проявена небрежност към този красив жилищен фонд. 

Руснаците обичат да пият квас, напитка създадена чрез ферментация на хляб с дрожди. Близка е до бирата, но има по-слаба алкохолна проба. За първи път пих квас, който ме плени с простотата и истинската си близост до нравите на местните.

Заприлича ми малко на нашата боза, но не е сладка напитка, а трапезна, подходящ акомпанимент за всяко хранене за през деня, пие се от всички възрасти и заради съставките си е калорична.

"Курица не птица и Болгария не за граница" (буквално преведено: "кокошката не е птица и България не е зад граница" - това е известна шега за руския туризъм от преди години) ми каза една възрастна рускиня, на около осемдесет и повече години, с която се оказахме седнали на една и съща пейка, за кратка почивка в Лятната градина на Петър Първи, намираща се на Крайбрежната улица, покрай река Нева.

Това е най-старата градина и символ на града, строителството й започва през 1704 г. Тя е била любимо място за разходки навремето на царете и свитите им, а след това се превръща в поетично място за срещи за обикновените питерци.

Уникалната флорална атмосфера е допълнена в стилизиран вид с езерца, удивителни фонтани, разнообразна растителност, скулптури, павилиони. Тук се намира и летният дворец на Петър Първи. Ана Ахматова пише през 1959 г. специално стихотворение, наречено "Лятна градина" и е посветено на тайнствата й.

Дамата, с която споделях пейка полюбопитства, какво съм видяла днес и аз й разказах, че идвам от Смолни, който не бях посещавала никога преди това. Показах й картата на града и как съм дошла пеш оттам, напряко. Заговорихме се, за града и живота днес и тя попита, дали искам да чуя нещо необичайно и аз кимнах утвърдително с глава.

Оказа се, че дамата е от семейство, преживяло гладомора в блокадата от немците през Втората световна война. Тя ми каза буквално "раните от тогава са мястото, от където влиза сила и енергия в нас, за да продължим. Болката от спомените ни припомня, че страданието може да води и до светли мисли и постъпки. Сега гледам напред и съм казала на внуците си, че животът е хубав и на всяка цена трябва да се живее повече от добре".

Изтръпнах от думите на достолепната рускиня, която така естествено, по философски гледаше на нещо, което въпреки изминалото време е и ще остане зловещ отпечатък в човешката история. И се замислих, дали в гените на нейните внуци има закодиран онзи военен ужас и дали от психологическа гледна точка, гладът има отражение в днешното ДНК на поколенията, наследили психически, физически, интелектуално и емоционално онези времена?

Силно заинтригувана от възрастната дама, с която съдбата неслучайно ме срещна, променям програмата си и посещавам новия 3D панорамен музей за сваляне на блокадата над Ленинград, който се намира извън Санкт Петербург.

Изграден е в чест на 75-та годишнина оттогава и в много реалистичен военен сюжет е разказан един ден от операция "Искра", в детайлни епизоди, за пробива на защитниците на Ленинград на 900-дневната немската блокада, в която загиват 1,5 млн. руснаци.

След видяното, съм убедена, че питърци дълбоко ценят свободата си и искрено почитат жертвите на изминалото военно време. 

Като продължение на интереса ми към събитията около блокадата на Ленинград, посещавам крепостта Шлисельбург (Градът-ключ)на остров Ореховий, на Ладошкото езеро. Основана е през 1323 г. от новгородския княз Юри Данаилович и я нарекли "Орешек", защото отбранителните й кули са били изработени от масивно орехово дърво.

Има интересна история, островът е бил и под шведско владичество, което в последствие Петър Велики прекратява, като го превзема. По-късно е използвана за затвор на декабристите, а през Втората световна война е била превзета от немците, до отвоюването й през 1943 г., в същата операция "Искра", за която споменах по-горе.

До музейния форт на остров Ореховий се стига само по вода, с корабче. Най-силно впечатление ми направиха килиите на декабристите, в които лавиците с книги си стоят така, както са оставени навремето. Днес, освен с образователна цел, фортът се използва и като реалистично място за заснемане на исторически филми.

Русия има много лица, но за да ги опознае човек, трябва да ги види отблизо, за да разбере тайните им – минали и настоящи.

Срещнах обикновени руски хора, с изморени очи и вехти дрехи, каращи колело или носещи дисаги с вещи, както и стилни граждани, забързани по всекидневните си дела, облечени по последен писък на модата. Във всеки един от тях е закодирана частица от преди и предадена генетично, тя продължава да се отразява и на днешния им ден.

Усетих ритъма на града и на река Нева, по която се носи животът около и в Санкт Петербург и напомня, че всяка преживяна история е част от мига, в който съм била там. А времето е общият знаменател на човешкото измерение и ни предлага силата си, от която черпим своето продължение. През деня и нощта, до следващия изгрев и залез.

Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли
Санкт Петербург през юли