Сървайвър Сараево
Когато ентусиазирано споделих на приятелите си, че отивам в Сараево, реакциите бяха : „Защо?“ , „Внимавай!“, „Сараево?“ и ред други възклицания, които бяха доста далеч от моя ентусиазъм. Но аз си имах най-хубавия повод да посетя столицата на Босна и Херцеговина и това е филмовият фестивал там. Той е най-голямото кино събитие в този район на Европа и си има редовното присъствие на Анджелина Джоли, която подтиква стотици хора да дойдат, без да задават въпроси.
Именно с придвижването дотам започва приключението. Оказва се, че цената на самолетния билет е почти колкото до Ню Йорк. Влак може да си хванете чак от Хърватия, а с кола трябва да сте опитен шофьор. С автобус (моят транспорт в случая) се подгответе за 16-часово изживяване с безкрайни завои, неспоменати спирки по села и паланки, интересни пътници и доста духовити шофьори, чието чувство за хумор никой от Босна на запад не може да схване. Живописната природа придава изключителното усещане, че отивате в някоя провинция на Китай, където човешки крак не е стъпвал. А аз не спирам да си мисля как най-близките дестинации на Балканитее са най-трудно достъпни. Но всичко това си заслужава, щом пристигнете в Сараево.
С население от половин милион души, накацали по склоновете къщи, модерен център и все пак дух на място, което е било 5 години под военната окупация на Сърбия, Сараево е град, който не може да се сравни с нищо. По фасадите на блоковете има дупки от изстрели, а щом извърнете поглед виждате висок и лъскав мол. В едната част на града сякаш сте на село - къщички, дворчета, градинки, а центърът, където кипи филм феста е на нивото на всички големи европейски столици.
Старият град на Сараево е доста туристическо място – с много магазини, заведения и дядовци с фесове, които изработват убийствено красиви медни сервизи за кафе . Почти всяка работилница си има музей в подземието и ако сте достатъчно дружелюбни, веднага ще ви го покажат. Именнозанаятчийството е превърнало Сараево от малко село в добре развит град.
Хората в Сараево наистина са изключително позитивни и гостоприемни. Десетки хора се трудят доброволно за организацията на филмовия фестивал, защото искат всички гости да останат с добро впечатление от града им и Сараево да стане все по-позната и предпочитана дестинация. Те се гордеят с това, че преди 1984 г. тук се провежда зимната олимпиада и искат отново света да знае за тях.
Сараево Филм Фест е техният шанс за това и има защо. Откритите кина под звездите, разположени на скрити и готини места из града, партитата, фестивалният живот, срещите и дискусиите, придружаващите събитията - всичко е на топ ниво. Основна цел на всеки млад кинаджия, отишъл там е да се запознава с важните хора от бранша, да среща себеподобни от цял свят, да създава връзки, които биха му помогнали в бъдещата работа и просто да се забавлява. Освободеност, позитивизъм и изкуство кипи в Сараево покрай събитието и градът е пълен с прекрасни хора.
Българското кино също се отчете на тазгодишното издание с почетен диплом на журито за късометражния филм „Парафиновият принц“ на режисьора Павел Г. Веснаков и изключително успешната прожекция на селектирания за официалната надпревара документален филм „Последната линейка на София“ на режисьора Илиян Метев, който вече има награди от Кан и Карлови Вари за него.
Столицата на Босна може и да не се отличава с уникални забележителности, но всичко в него го прави уникално място, което със сигурност трябва да посетите. Дали ще е филмовият фестивал или някое друго събитие - няма значение. Важното е да знаете, че понякога на една ръка разстояние се намират прекрасни хора и места и че балканската ни душа се чувства у дома на всяко едно от тях.
