Сбогом, но до утре
От Лиана Илиева
Смрачава се, а ти се приближаваш все по-близо до мен. Стъмва се, а ти ме обичаш. Само сега. Само тази вечер. Целуваш ме, а кръвта ми кипва и същевременно съм толкова спокойна. Толкова е естествено.
Нали и аз те обичам? И пак се влюбвам в теб дълбоко и искрено, сякаш отново съм на шестнадесет и съм онова момиче. Но... отдавна не съм нея. А и ти ме обичаш само докато трае мракът, докато лампите не светнат. После отново ставаш непознат.
И аз вече не съм влюбена в теб. Но те обичам. Винаги ще те обичам. Не, не изпитвам любов, а обич. Разликата е съществена. Но... ти знаеш това. Чувстваш го. Защото и ти ме обичаш. И затова ми казваш "сбогом", но това е нашето "завинаги".
Сбогом, но до утре. Сбогом, но остани. Сбогом, докато отново падне мрак и отново не се влюбя в теб. Сбогом...
