цветно

Сирни Заговезни - поискай прошка и прости

Снимка: pixabay.com / bosmanerwin

Сирни Заговезни (Поклади, Прошка или Прощална Неделя) e последният голям празник на зимата и трае една седмица, в която се спазват различни обреди и обичай. Сирница или Сирна неделя се отбелязва седем седмици преди Великден, винаги в неделя.

На този ден се иска прошка за волни и неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо близки и познати. По-младите отиват при по-старите, кръстникът у кума. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните с думите "Прощавай", "Прости".

Обичаят хората да се маскират по Заговезни пази своите корени още от Средновековието. Кукерството е един от малкото обичаи, запазени по нашите земи през вековете, като се смята, че носи езическите вярвания. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Кукерските дружини обикалят и разиграват интересни сценки като благославят за здраве и плодородие.

В групата има водач наречен "хаджия", "кукерска булка" или "баба" – мъж, облечен в парцаливи дрехи с кукла в ръце. Традицията символизира победата на светлината над мрака, т.е краят на зимата и настъпването на пролетта. Оттогава, като начало на Великденските пости, прекъсват и сватбите, за да започнат отново наесен. Интересен обичай е на момците да се носи лимон, а на момите портокал с пожелание за "сладки заговезни".

Според обичая през сирната седмица се ядат само постни храни, тъй като с тях се заговява, откъдето именно идва името на празника (говея - постя, въздържам се). След вечеря започва т.нар "хамкане", при което се взима парче бяла халва с орехи, най-възрастният мъж връзва червен конец, спуснат от тавана, който се върти около трапезата. Всеки, с ръце зад гърба, се опитва да улови халвата с уста. В някои райони "хамкат" първото варено яйце (или т.нар "комкане") , а после сирене с уста, тъй като според вярванията яйцето пази от урочасване, лоша магия или болести през годината.

След улавянето на халвата, конецът се изгаря и започва неговото наричане. Гледа се дали ще изгори догоре или ще изгасне посредата. Ако изгори догоре ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни) или ще се сбъднат наречените желания. Изгарянето на конеца се свързва с пречистващата сила на огъня, като се изрича "да изгорят злините като него".

Вечерта на Сирни заговезни извън селото се палят и прескачат големи огньове (ортушка, клади, сиреници), изгарящи злите духове, откъдето идва и другото наименование на празника "Поклади". Древно поверие гласи, че докъдето се простира огъня, дотам няма да има градушка през лятото и ще има плодородие.

Запаленият огън се прескача от млади и стари за здраве и за да не бъдат хапани през лятото от бълхи, а около него се играят хора и се пеят песни. Вечерта момците хвърлят огнени стрели с примитивно направен лък извън селото, като ги насочват към къщата на своето либе и хвърлят кръст в двора й. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, а тя събира стрелите – колкото повече са, толкова по-желана е момата. През седмицата се връзват люлки, на които момите и момците се люлеят за здраве.

Със Сирни заговезни се поставя началото на Великденския пост.

Предстоящи събития

Мисъл на деня