Те са били там, защото теб те е нямало вътре

  • Сподели:
Те са били там, защото теб те е нямало вътре

Бодхидхарма (носи името на един от най-редките скъпоценни камъни, съществували някога на този свят) отишъл в Китай. Царят дошъл да го види и казал: "Понякога съм много объркан. От време на време усещам у себе си едно огромно напрежение и много страдам."

Бодхидхарма го погледнал и казал: "Ела рано сутринта в четири часа и донеси със себе си цялото си страдание и всичките си безпокойства и притеснения. Запомни, не идвай сам – донеси всички тях със себе си!"

Царят погледнал Бодхидхарма – този човек му изглеждал много странно – можел да изплаши всекиго до смърт – и отвърнал: "Какво искаш да кажеш? Какво имаш предвид?" Бодхидхарма рекъл: "Ако не донесеш тези неща, как искаш да ти помогна? Донеси всичко със себе си и ще направя каквото трябва за теб."

Царят си помислил: "По-добре да не идвам. Четири часа сутринта – ще бъде тъмно, а този човек сякаш е малко луд. С тая голяма тояга в ръка, може да те удари и… И какво иска да каже с това, че ще направи каквото трябва за мен?"

Цяла нощ не могъл да заспи, защото не можел да се отърве от мисълта за Бодхидхарма. До сутринта почувствал, че все пак ще бъде добре да отиде: "Защото, кой знае – може би пък ще успее да на прави нещо."

Тръгнал с неохота, с колебание, но все пак отишъл. Първото нещо, което го попитал Бодхидхарма – както си седял пред храма с тоягата си в ръка и изглеждал още по-страшен в тъмното – било: "Значи дойде! Къде са останалите неща, за които говореше?" Царят казал: "Ти говориш малко странно, защото това не са неща, които мога да донеса със себе си – те са вътре в мен."

Бодхидхарма казал: "Добре. Отвътре или отвън, нещата са си неща. Седни, затвори очи и се опитай да стигнеш до тях. Като ги улавяш, веднага ми ги разказвай и поглеждай към тоягата в ръката ми. Аз добре ще ги подредя!"

Царят затворил очи – нямало какво друго да направи – затворил очи малко уплашен, поогледал тук-там вътре в себе си, наблюдавал известно време и изведнъж осъзнал, че колкото повече гледа навътре, толкова повече нищо не може да открие – никакви безпокойства, никакво страдание, никакви притеснения. Изпаднал в дълбока медитация. Минали часове, слънцето започвало да изгрява, а лицето му изразявало един изключителен покой.

Тогава Бодхидхарма му казал: "А сега отвори очи. Което е достатъчно, си е достатъчно! Къде са онези приятели? Успя ли да ги видиш?“

Царят се засмял, поклонил се, докоснал нозете на Бодхидхарма и казал: "Наистина, ти успя да ги сложиш на място, защото не можах да ги открия – и сега вече зная за какво става въпрос. Тях изобщо не ги е имало. Струвало ми се е, че ги има, защото никога не съм навлизал в себе си, за да ги търся. Те сякаш са били там, защото мен ме е нямало вътре. Сега всичко ми е ясно – ти извърши чудо."

Из "Танта висшето разбиране", изд. "Шамбала"

Снимка: mgdnature.com