цветно

Тя, която винаги се връща

Снимка: pixabay.com

Тя се връща при мен няколко пъти в годината. Всеки път първо се вглеждам в очите й, които разказват сами. Тук събира слънце, емоции, смях и живот. Там се топли със спомени.

Понякога успявам да надникна в душата й, друг път я замерям нахално с въпроси, измъчвам я с разпити "Защо?", "Докога?", "Накъде?", защото мразя да виждам тъгата й, защото ми липсва ужасно в дните ми, защото знам, че все търсим онази частичка от пъзела, без която не можем да бъдем щастливи и двете посвоему.

Изживели сме своите лудости, извървели сме пътя донякъде, опознали сме лошото и доброто в другата, приели сме се с недостатъците, заобичали сме се такива, каквито се срещнахме. Всяка има своята истина, но пред нея разголвам душата си и разказвам за своите дяволи, за нетърпението, егото, грешките.

Слушам и нейните мрачни истории. И двете знаем какво изтърпяхме в годините, колко болка и страх и нетърпимост натрупахме.

Тя не съди и не ме вини, аз го правя постоянно. Тя е моята обратна версия - разбираща, приемаща, безнадеждна и нежна.

Тя се връща при мен няколко пъти в годината и тогава усещам, че я имам завинаги.

Още интересни текстове на автора може да откриете на peropodnaem.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня