Върви народе, към Добро върви
От Нели Славова
През тези дни доста мълчах в интернет и се опитах да погледна нещата, които се случиха, отстрани. Опитах и да се дистанцирам от събития и теми като Боян Петров, Евровизия, Националната лотария, сватбата на принц Хари и Мегън.
Исках да помълча, защото рискувам и аз да се осера. Както се казва - Дай на човек време... Той сам ще се осере. Исках и да се разгранича от темите, които траят като чудесата по три дни. А и често пъти, ако нямаш какво добро да кажеш е хубаво да си замълчиш. Понякога трябва. Трябва да не се подаваш на първичните си животински страсти. Да помислиш. Да отсееш. Да влезеш в обувките на другия. В противен случай рискуваш да постъпиш първосигнално и често пъти се оказва глупаво.
Мислих върху доброто тези дни. В колко от хората го има? Показват ли го често? Защо е по-хубаво да извадиш на преден план агресивната си страна, жлъчната, язвителната и долната? Така ставаш ли по-интересен, отблъскваш ли, това помага ли ти да печелиш повече лайкове, повече приятели, когато хвърляш хората в заблуждение? Тези хора, които те харесват, като теб ли са?
Експертите във "Фейсбук", които раздават присъди, кой трябва да умре, кой да живее, на кой трябва да се дарят средства и пари, кой е крив, прав... Експертите, които казват как е редно и нередно да се постъпи и които формират грешната представа за понятията - те ли са новата власт?
Защо са толкова зли? Нима не знаят, че хората, които са избрали да ги следват им вярват. А щом някой ти вярва - той слуша всяка една твоя дума и я прилага. Това ли искаш да му покажеш на този някой, на това ли искаш да го научиш?
Вярвам, че какъвто си в интернет - такъв си и в живота. Вярвам в това. Това значи ли, че експертите във "Фейсбук" са и в живота толкова зли, агресивни, понякога гнусно противни хора?
Тези дни не знам кое надделя повече. Доброто или злото у хората и експертите. Не съм го измерила. Нямам отговори. Но се разочаровах много. Също се и погнусих. Разбрах, че човек може да бъде и интелигентен, начетен, умен, да ораторства безупречно, да събира маса хора в идея, но това не пречи този човек да бъде зъл вътрешно и лош. Да е изгнил. Експертите във "Фейсбук" не са в никакъв случай прости хора. Те са зли. И на моменти говорят сякаш душата им я няма.
За Боян Петров прочетох - "Като е тръгнал по чукарите, да мре. Така му се пада. Егоист". Не коментирам!
За Евровизия прочетох - "Дебелана. За нищо не става. Олигофренка. Дебела топка с лайна". Ако не те кефи конкурса, просто не го гледай. Примерно вкъщи това не се гледа. Отделно изборът е за песен, плюй по нея. Изборът не е на база външен вид. Тъпо е да наричаш някой дебел. Обиди на певчески качества, но дебел... Представи си така да наричат дъщеря ти след време, това ще помогне.
За билетите и лотарията - по принцип винаги бъркаме понятията. Там ни е един от основните проблеми. Като объркаш формулата на задачата, цялата задача ще решиш грешно, тук ситуацията е сходна. Захари Бахаров не е собственик на лотарията, за да тръгваме като кучета да го ядем.
Отделно... Искам да ми покажете човек, "Фейсбук" експерт, който ще спечели милион от лотарията и ще рекне - Не, благодаря. Отказвам се. Отказвам се, защото лотарията е собственост на Черепа. Просто да се покаже такъв човек. И не, не търкам билети. Такава е гледната ми точка.
Принц Хари и Мегън Маркъл - стана ми неловко и неудобно от новините по света, които са свързани с това, че сватбата е историческо събитие, кои са гостите, подготовката, церемонията, принцеса Даяна паралел с Мегън. Преобладаващи новини у нас - Мегън е разведена. Това й е втори брак. Тя е цветнокожа. Гримът е необичайно дискретен.
Неловко. Неудобно. Какъвто е народа, това е и новината. Пише се за това, което вълнува масата от хора. Манталитет. Тесни граници. Капаци. Винаги е по-лесно да си удобно сляп. Но не знаех, че е хубаво и да си зъл.
Хората се различаваме от животните по доста неща. Едно от които е умението ни да мислим преди да кажем нещо злобно/яростно/подбуждащо към насилие изречение или направо се отдадем на агресията - вербална и физическа. Животното ще те изяде, разкъса по-слабия, рани или направо убие.Човек може да помисли. Може да помисли, защото човешките думи и действия винаги имат последици.
Върнах се отново на случая с детската учителка Милена, която си беше позволила да удари деца и да ги обижда. Тълпата желаеше това на Милена като коментари, а вярвам и в живия живот - Милена заслужава смърт! Милена трябва да умре. Ненормалница, психичноболна идиотка тръгнала деца да гледа. Да умре! Ако те видя ще те убия! Ако те хвана ще те смачкам и ще направя с главата ти.... Това се говореше. Не от пет души. От хиляди.
Позицията ми тогава и сега е против камери в детските градини. Няма да обяснявам наново защо. Бях наясно, че Милена има проблеми. А по-лошо беше, когато разбрах, че след тези хиляди коментари на хора, които дори не са гледали видеото, които не знаят нищо за нейния живот (не че аз знам много), които са гледали видеото и търсят мъст - Милена е искала да сложи край на живота си. Не е виждала повече смисъл и е искала да се самоубие.
Като експерт в интернет, решиш и кажеш присъдата си, че някой трябва да умре, следва да знаеш, че тези думи може да се подминат, но може и отсреща адресатът им да е слаб психически човек. Може да посегне на живота си. А може и да го прекрати. Понякога, когато раздаваме тези присъди някъде, човек ги взима сериозно. Страхува се. За него е ужасно, а този, който изрича клетвата пък е рядко бездушен човек. Човек, който едва ли е губил близък, щом с такава лесна ръка говори за смъртта.
Случая с Милена мен ме смаза. Не заради клипа, а заради хората от тълпата. Кръвожадно търсене на мъст. Това не е справедливост. Това е мъст. Още едно грешно понятие.
Ще ми се, ако може да не сме такива скотове. Да не се владеем толкова от злобата, грешната информация, агресията, обидата и да не ни води желанието да нараним отсрещния. Ако си лош човек, ако си кофти отвътре, ти винаги ще откриваш лошото у хората. Или въобще лошото. За теб винаги ще излиза проблем в нещо. Не е скучно да говориш за доброто. Не е лошо да го търсиш. Не е страшно да го правиш.
Доброто има много проявления и форми. Доброто може да дойде като дума, жест от приятел, жест от непознат, от новина, от събитие, от раждане на нещо ново, от теб, от другите, от всички. Доброто ражда добри резултати. Злото има само едно измерение и се нарича дъно. Злото не ражда нищо хубаво.
Понякога не е важно колко книги си напред от останалите или колко дипломи криеш в шкафа със снимките. Понякога не е важно колко е голяма заплатата ти и колко листа са данъчните ти декларации. Понякога не са важни нито дрехите ти, нито обувките, нито жилището, нито колата ти.
Без значение е и каква голяма смешка, шега, оригинален лаф пускаш. Понякога няма значение как изглежда детето ти или колко деца имаш.
Понякога е важно единствено да си човек. Просто да се държиш като човек. Като добър човек. Дръж се достойно и човешки. Винаги можеш да направиш такъв избор. Не бъди скот.
От много време детето ми е критик за това как се справям с живота и обясненията си. Преди дни ме повика в стаята си, за да видя нещо. Каза, че имало буболечка на стената. Не го каза страхливо, а приповдигнато. Хвана ме за ръката и ме задърпа да я видим заедно въпросната буболечка. Мисля си - сега ще трябва да я убивам. Ами ако е нещо голямо?
Влязохме в стаята и той каза - ето я, виж я. Сочи с пръст. Питам - и сега с какво да я убия? Страх ли те е? Синът ми отвърна - Не съм те повикал, за да я убиваш. Повиках те, за да я видиш. Искам да остане тук. В моята стая. И да бъдем приятели...
