Времето
Навремето, казват, други били времената. Хората живеели по другому – спокойно, уредено, сигурно. Може би защото се били научили да чакат, когато му дойде времето – за квартира, работа, ново жилище, кола…
Макар държавата да не чакала – планове, петилетки, не за пет - за три години. Защото с чакане "светлото бъдеще" не се достига. Но тия времена отминали. Задухал "вятърът на промяната".
Тогава хората и държавата разбрали, че са изостанали. Времето все пак ги било изпреварило, но не бъдещето, а настоящето. За това виновно било миналото. И отново всички се втурнали да догонват времето.
Време за губене нямало – всичко сега и веднага – пари, имоти, коли, жени, власт и слава... Само дето в тая надпревара си отишли без време немалко хора и правителства.
Сега вече сме в ход с времето. Затова хората и държавата решиха, че време има достатъчно.
Но тук възникна въпросът – "Какво да се прави с толкова време?" Затова всички се заеха да го запълват. Някои с всевъзможни инициативи, каузи, проекти, дейности - в работно или извънработно време. Други просто нищо не правейки. За последните си имам термин - "времегубци".
А времето си тече и минава и не му дреме нито за хората, нито за държавите. Докато се обърнеш, и то минал един живот време. И после се тюхкаш как си си бил пропилял времето, щото тогава не ти е било времето, а пък после вече ти било минало.
Затова някои откриха, че за да не се стига до тоя момент, е по-добре да се забави ходът на времето. И тук на помощ се притекоха медицинската и фармацевтична индустрии, които предложиха на търсещите безсмъртие временното решение – мумификация приживе.
Други като видяха, че не могат да излъжат времето, почнаха да се опитват да живеят за мига. Но на мнозина от толкова напъване да уловят мига, започна да им се губи общата картинка, което в един момент доведе до тежък сблъсък с реалността – миг след миг – един живот не прави!
Затова тук вече се намесиха учените. И за всеобщо удивление обявиха: "Времето не съществува. Времето е илюзия!" Оказа се, че тая новина не е от вчера, ами още от древни времена. Но на съвременните хора от това откритие животът им не стана по-щастлив.
И възникна поредният въпрос - "Ако времето не съществува, тогава защо абсолютно всичко е време?" Може някой да е измислил понятието за време, за да ни наложи ограничения. Само си представете какво би се случило, ако нямаше идея за време – анархия!
Хората биха си живели свободно и блажено като Адам и Ева в рая!
Дали тогава проблемът не е екзистенциален и времето не е това което ни кара да се замислим колко всичко е преходно – до време, както и ние самите - човеците? А в тази преходност не лежи ли същността на битието – да изживееш колкото ти е отредено, по възможност по най-добрия начин?
Ако все още не сме си отговорили на въпроса за какво ни е времето, решение винаги има – да се порадваме на времето навън!
