Всичко започва от нас
Животът често ни сблъсква с хора и събития, които по някакъв начин да ни изградят като хората, в които се превръщаме. Изцяло наш избор е как ще се съвземем след по-тежките събития. Дали ще извлечем ползите или напротив?
Това е умение, което зависи от нашата емоционална интелигентност. Всеки от нас носи в себе си някакъв ресурс за справяне с дадени събития. Всеки от нас в живота си е преживявал купища неща, които са го променили из основи.
Всички сме чували за птицата феникс. Когато тя изгори до основи, се възражда. Често ние имаме нужда да бъдем изгорени до основи, за да успеем да се възродим много по-силни и по-красиви душевно от преди. Някои от събитията, които минават през живота ни, са строго индивидуални и засягат само и единствено нашия личен живот.
Тези събития, са нещо с което се справяме сами, понякога с чужда помощ, ако решим да споделим. Но те си остават изцяло вътрешно наши събития. Това, което се случва през последните месеци, обаче не е лично наше. Не страдаме само ние.
Страда цялото човечество. Това е една световна трагедия, с мащабите на война, невиждана до сега. Човечеството познава войните от много десетилетия и е преживяло много катаклизми, болести и какво ли не.
Разликата между преди и сега е, че ние свикнахме да сме много социално активни. Да сме постоянно навън, сред хора – но не го оценявахме. Това, което правехме докато сме с другите, беше да гледаме в телефоните си и да обсъждаме хора от социалните мрежи, които дори не познаваме.
Ежедневието на масата, се бе превърнало в някакъв вид "Зомби апокалипсис". Хората, бързаха забили поглед в своите електронни устройства, без изобщо да се замислят за заобикалящия ги свят.
Тъпчехме, измъчвахме и използвахме този свят, сякаш ни е даденост и ние сме БОГОВЕТЕ на това място, наречено Земя. Бяхме приели, че можем да правим каквото си поискаме, безнаказано.
Съсипвахме екосистеми, съсипвахме животи – както на хора, така и на животни, растения и всичко, което мърда по тази земя. Бяхме се самозабравили изцяло.
За нас да си останеш у дома с близките не беше опция, при наличието на този толкова интересен живот навън. Животът не спираше. Бързахме за работа, там пък бързахме да се приберем.
Хранихме се бързо, разхождахме се бързо, дори отивайки на почивка пак бързахме. Бяхме влезли в темпо, което не само пречеше на нас, но пречеше и на света. Сеехме разруха, нещастие, самота…
Всички бяхме заедно, но бяхме по-самотни от всякога. Електрониката и колите, взеха надмощие над човешкото, над естественото. Хората се превърнаха в клонинги на някакви аморални устои, които се ценяха високо.
Да, но светът ни каза СТОП! С големи, червени букви написа СТОП! Каза ни, поспрете, огледайте се. Харесва ли ви мястото на което живеете? Харесва ли ви празният живот, който водите?
Отговорът е не! Не ни харесва мизерията, не ни харесва простащината, не ни харесва пошлостта... но сме свикнали. Свикнали сме да рушим без да мислим, да не уважаваме, да не се вглеждаме в света с душата си.
Научихме се само да изискваме. Време е обаче да се замислим. Това ли искаме за децата си? А за техните деца? Свят изпълнен със злоба, с повърхностно отношение към всичко, с разруха, неуважение. Не мисля.
Мисля, че всеки от нас би могъл да допринесе за промяната, ако я иска наистина силно. Последните месеци бяха за това. Да спрем, да се огледаме, да помислим. Да си дадем равносметка, че това да дишаме, да ходим, да сме тук е достатъчно голям подарък.
Да се замислим, че здравето е преди всичко останало. Да си дадем сметка, че ако Планетата ни страда, и ние страдаме. Тя си изгради имунитет срещу нас и е време, ние да спрем да й пречим, а да се научим да живеем в хармония.
Както със света около нас, така и със себе си. Започвайки от себе си, достигаме до другите. Тези няколко месеца се случиха, за да се види кой емоционално би устоял, кой би станал по-силен, по-мъдър и по-благодарен за живота, който има.
Да спрем да се оплакваме от маловажните неща в живота и да се изправяме срещу важните с всичката сила, която е заключена в нас. Да не се предаваме, каквото и да става, защото всъщност единственото необратимо нещо на този свят е смъртта…
Преди това всичко е по нашите сили, стига да сме достатъчно подготвени и да имаме вътрешните устои, ценности и морал. Да вярваме повече, да се обичаме повече, да правим повече за света, който ни заобикаля, без да очакваме възнаграждение за това.
Защото реално – правим го за себе си. Всеки ден е подарък, ценете го. Всичко започва от нас.
