цветно

Всяка култура става култура за всеки чрез изкуството

Снимка: pixabay.com / stevepb

Идва новата култура, в която по-важно ще е да бъдеш, отколкото да имаш.

В основата на всичките ни други проблеми стои отношението към културата.

И тази година Празниците на изкуствата "Аполония 2018" привлякоха много ценители в Созопол с изключително богатата си програма, с над 70-те си събития и застъпвайки най-различни музикални, театрални, литературни прояви, изложби и кино.

Но и тази година, както досега, посетилите 34-то издание на фестивала можеха само смътно да си представят колко трудно и с колко големи усилия се организира подобно грандиозно начинание. И до колко добрите му резултати могат да притъпят горчивия вкус от почти непосилния труд, граничещ с отчаяние, осигуряващ неговото финансово обезпечаване.

За това говори в "Актуалното студио" по БНТ 2 артистичният и изпълнителен директор на фондация "Аполония" Маргарита Димитрова. Тя сподели болката си от това, че няма адекватно отношение към българската култура, която е на едно много високо ниво и ни вдъхновява за истинските ценности. И че толкова дълги години не можа да се реши въпросът с нейното подпомагане и финансиране. За да се стигне и до нейното по-достъпно потребяване.

Режисьорът Явор Гърдев, участващ във фестивала с двете си последни постановки - "Пияните" по Иван Вирипаев и "Чамкория" по едноименния роман на Милен Русков, пък припомни, че това е изключително важно, защото в основата на всичките ни други проблеми, било то обществени или политически, стои отношението към културата.

И е съвсем прав, защото културата ни помага да възприемаме живота и света като нещо значимо и не толкова бързопреходно. Защото прави света измерим на основата на ценностната ни ориентация, колкото и субективна да е тя. Но пък има качества, които ни обединяват, сплотяват, социализират.

А културата става особено могъща, когато чрез своите художествени форми ценностите й се превърнат в индивидуални убеждения на хората. И то по най-интимния, непринуден, непосредствен начин. Та нали чрез изкуството човекът живее по-интензивно, достига до нови мисли и идеи, асоциативно се насочва към самия себе си, преосмисля възгледите, поведението си.

Така всяка култура става култура за всеки чрез изкуството. Защото то регулира връзките на човека със средата, в която живее, структурира я по най-интимния начин. 

Точно изкуството спасява, освобождава човека от някои, доведени до задължителност културни форми и ритуали, които имат задържащ обновлението характер. И с ролята си на буфер, на вътрешен коректив, като хумора, например, се внася някакво равновесие със социалността, хармония с природата.

Изкуството спасява човека и от заплашващия го конформизъм, от силно консумативната цивилизация, от жестоките репресии на битовото му всекидневие и от суровата му, роботозираща го адаптация към статуквото. Като го потапя в единствено непоробената територия на въображението, на идеалите и стремежите.

А точно тях никой не може да му вземе. Затова художествените форми и способи на културата му помагат в трудни времена, като днешните, да се дистанцира, да наблюдава отстрани, неудачите, бедите, изпитанията. Както и да осъществи своята уникалност, позволяваща му да замени за кратко неприемливия живот с друг, художествен, макар и мним, но много по-достоен и удовлетворяващ. Което никак не е малко.

И това не може да не се знае от тези, които имат нужните властови, обществени и политически лостове за регулации в културата. Може и точно заради това да не предприемат смели и иновативни решения за промени.

Но пък идващите със страшна сила еволюционни промени скоро ще сменят много позиции в структуриращите живота ни властови йерархии, ще създадат предпоставки за проява на едни други ценности – много по-гъвкави и духовни.

И тогава идващият нов човек ще прави и една нова култура, тази, в която ще бъде по-важно да бъдеш, отколкото да имаш.

Предстоящи събития

Мисъл на деня