За малките жестове
От HighViewArt
„Поредните феминистки измишльотини! Мойта все ми говори, че трябва да правя малки жестове към нея. Какви ти „малки” при положение, че правя толкова Големи?! Аз нося парите вкъщи, аз плащам сметките, аз карам колата и се грижа за нея... А на жена си съм оставил по-малките и все пак типично женски неща: да се грижи за децата, да пазарува, да сготви, да подреди масата, да измие чиниите, да почисти дома, да изпере, простре и изглади, да не я боли глава... в „онези случаи”... А тя дори се радва, че върши всичко това сама!
Е, добре. Веднъж, но то бе отдавна ми каза, че се усмихва дори когато й се плаче... И къде Аз-мъжът да намеря време между моите и нейните ангажименти да й направя „малък жест”?! Кога точно да й кажа „Обичам те!”?! Кога точно да й подаря едно цвете?! Кога точно да я прегърна?! Кога точно да я целуна?! Кога точно да й предложа да отидем някъде само двамата, било то на една вечеря?! Ето на, даже не Тя, а Аз искам да я изненадам с някой малък жест, Обаче Тя си има толкова други неща, че може би ще ми игнорира жеста, а и не виждам смисъл да го правя... нали е винаги усмихната..”
„Изтъркана тема!” Определено това биха си казали много от вас, а може би всички. Ако бе така обаче, защо ние, жените продължаваме да ламтим за Тях – малките жестове или пък само ние, жените си ги четем и лайкваме написаното от... някоя от нас.
Автор: Билиана Дианджело
