Защо жените ценят отношенията, а мъжете - работата

  • Сподели:
Защо жените ценят отношенията, а мъжете - работата

Стотиците хиляди години живот според традиционните роли са обусловили мозъчната ориентация на съвременния мъж и на съвременната жена, което пък днес е причина за повечето от нашите проблеми и недоразумения в интимната сфера.

Мъжете винаги са се себедоказвали чрез своята работа и постижения, а жените са съизмервали собствената си стойност като личности посредством качеството на взаимоотношенията в двойката, в която са.

Мъжът трябва да осигури основното препитание и да решава проблемите – това е наложително като негов приоритет, необходим за оцеляването на вида. Жената като закрилница на семейното гнездо е трябвало да се грижи за отглеждането на следващото поколение.

Всички изследвания, проведени през последните години, с цел да бъдат изяснени мъжката и женската ценностни системи, неизменно разкриват, че навсякъде по света 70 – 80 % от мъжете, все още твърдят, че най-важното в живота им е тяхната работа, а 70 – 80% от жените казват, че техен приоритет е семейството.

Следователно, ако жената е нещастна в интимния си живот, тя не може да се съсредоточи върху работата си. Ако мъжът е нещастен в работата си, той не може да се съсредоточи върху взаимоотношенията в двойката.

Когато една жена е подложена на стрес или напрежение, за нея разговорът с партньора се явява компенсация, утеха и награда, докато мъжът го възприема като намеса в протичащия в главата му процес на решаване на проблемите. Тя иска разговор, той усамотение. В такъв случай жената смята, че той е бездушен и безразличен, докато за мъжа тя пък е досадна или дребнава.

А тези техни възприятия всъщност са просто отражение на различната ориентация и приоритетите на мъжкия и женския мозък. Ето защо жената винаги се оплаква, че връзката им изглежда е по-важна за нея, отколкото за него – и това е наистина така.

Но ако осъзнаете на какво се дължи тази разлика между вас, това ще смъкне част от напрежението както от вашите, така и от неговите плещи, и двамата ще спрете да се обвинявате остро един друг за начина, по който отреагирате на нещата.

Тук възниква още един въпрос: Защо мъжете крият чувствата си?

Съвременният мъж все още носи, дълбоко закодирания в него генетичен закон да бъде смел и да не показва слабост. Навсякъде по света жените питат: "Защо винаги трябва да бъде толкова суров, защо просто не ми покаже как се чувства?" Когато мъжът е ядосан или угрижен, той потиска чувствата в себе си, става затворен и отдалечен.

Мъжът по природа е подозрителен, настроен за съперничество, овладян, винаги нащрек, самотник, който крие чувствата си, за да е в състояние да владее положението. Защото мъжете смятат, че изявата на чувства е равнозначна на загуба на контрол. Обществените условности подсилват този тип поведение при мъжете с поуки от рода на: "Дръж се като мъж.", "Мъжете никога не плачат." и тн.

Жената в ролята си на закрилница на семейното огнище е програмирана да бъде открита, доверчива, готова да сътрудничи, да показва уязвимост, да разкрива чувствата си и да знае, че не е необходимо непрекъснато да владее положението. Ето защо, когато мъжът и жената имат някакви общи проблеми, всеки е смутен и объркан от реакцията на другия.

Източник: Център за Психология и Психотерапия