цветно

Жената в огледалото

Снимка: Karolina Grabowska / Pixabay.com

Застана пред огледалото, за да види последните детайли, но емоциите ѝ взеха връх и мислите ѝ отлетяха в отражението, сякаш бе попаднала в кристална топка от събития без начало и край.

Чудеше се кога отлетя времето? Кога започна да вижда себе си, а не усмихнатата суета със своята превзета егоцентричност и лицемерна обвивка. В гъстите кичури вече се прокрадваха белите нишки на не толкова добри спомени, а в ъгълчетата на очите ѝ се четеше умора. Имаше чувството, че гледа на забавен каданс моментите от състезанието на своя живот, в което ту водеше, ту изоставаше.

Пред погледа ѝ имаше видения за детски глъчки и лета потънали в покоя на малката къща до парка, в която гонеше пеперуди и рисуваше мечти. Образи на безвъзвратно загубени хора и отношения. Обонянието ѝ се изпълни с мирис на любов, на нощи със щурчета и игриви светулки.

Докосна огледалото, за да ги хване, но те се изплъзнаха, за да отстъпят място на будните години от гимназията. Косата ѝ стигаше до кръста, пазеше свирепи диети, за да държи фигурата си във формата на моделите от списанията, на които искаше да подражава. Четеше любовни романи и фантазираше за първата любов, с нейната мистериозна загадъчна обвивка, за която вярваше, че ѝ трябва само подходяща външност.

И така вглъбена в себе си, не разбра, че е на път да се раздели с най-важния човек в живота си. Майка ѝ беше само година по-голяма, отколкото бе тя в момента, когато загуби битката за живота. Тогава тази възраст ѝ се струваше далечна и може би дори достатъчна. Очите ѝ се напълниха със сълзи, защото разбра колко много е грешала всъщност. И докато преди страдаше за това, че не е била до нея в най-тежките моменти от живота ѝ, сега я болеше за онова, което тя самата не е могла да преживее.

Разбра, че също като нея, тя е била пълна с желания, любов и мечти, и че това е само началото и е много рано, твърде рано, за да бъде краят.

Видя се влюбена и наранена, видя се тъжна и щастлива, видя се студентка с работа, но без пари. Спомни си за онези следобеди, в които между лекциите и изпитите, със съквартирантката ѝ правеха дълги разходки из града, четяха книги и си мислеха за бъдещето. Виждаха се с диплома, кариера и семейство. Силни, самостоятелни и успешни.

И след още съвсем малко време, вероятно точно, когато животът ѝ започна да се подрежда, той всъщност се обърка още повече, защото стана майка. Погледна в отражението на огледалото и видя детските якета висящи на закачалката. За миг в съзнанието ѝ препуснаха безсънните нощи, следродилните депресии и настъпилите хормонални проблеми. И все пак това си беше постижение, гордееше се с тях и ги обичаше. Усещаше как я променят, отварят и затварят сетивата ѝ, каляват духа ѝ и често водят емоциите ѝ до краен предел.

"Е! Каза си тя! Ето те, на четиридесет!"

Хареса се.  Може би бе станала малко по-практична с късата си прическа и удобни дънки. Нямаше лак нито на ноктите, нито в косата. Отдавна не купуваше обувки с токчета, защото нямаше нито кога, нито къде да ги носи. Времето ѝ бе едновременно разкъсано и подредено. Нещо като организиран хаос, в който плановете ѝ се смесваха с чести, изненадващи проблеми и те рикошираха към бъдещето като куршуми, които не са успели да повалят противника.

С почуда установи, че въпреки ражданията, липсата на диети и изтощителни тренировки, тялото ѝ изглеждаше във форма и секси. Без излишни комплекси и заблуди, то беше освободено от очаквания, но също толкова жадно за любов, както и преди. Сякаш носеше някаква особена загадъчност, магията на жена, напълно наясно със себе си.

Имаше професия, семейство и работа, деца, стремежи, мечти, близки, приятели и любов. Някои от тези "инвестиции" се бяха превърнали в бръчки, белези, угризения , страх и разочарования. Но тя усети и ползите от опита, грешките и провалите, които носеше на гърба си като магически амулет против нещастие. Знаеше повече - какво иска, но още повече, какво не иска. Не искаше кухи приятелства, не искаше свалени звезди, комерсиални подаръци и загубено време.

Искаше тихи нощи с любимия човек, шумни вечери с глъчка и детски смях, селфи с чаша вино и хубав роман, изгреви и залези с хиляди споделени на глас емоции. Искаше да види хората, в които ще се превърнат децата ѝ и техните деца също. Искаше да види дали бурната любов, улегнала под напора на делниците, ще се превърне в тихо усещане за уют, комфорт и спокойствие.

Усмихна се. Почувства се лека като перце и в стомаха си усети възбудата на очакването, че най-хубавото тепърва предстои.  И на четиридесет животът е хубав, може би малко по-премерен и не толкова безразсъдно смел, но тя държеше здраво руля на кораба и вече бе сигурна за посоката, в която иска да поеме.

- Готова ли си? - репликата я изтръгна внезапно от унеса.

- Да! Готова съм! - каза тя и широка усмивка озари лицето ѝ.

Мисъл на деня