Жените, мъжете и пресата (III част)
От HighViewArt
Криминалната тема – жените жертви
Зад бляскавата еротична реклама на живота на звездите прозира реалността на обикновените жени жертви на сексуална престъпност и други криминални деяния. За връзката между двете (ерос и танатос) липсва коментар. Тъй като криминалните новини са най-евтините новини – полицейските управления предоставят бюлетини за престъпленията през денонощието – те с охота се преписват във вестниците, без да се правят собствени журналистически разследвания и без експертни коментари на психолози и социолози, които да насочат обществения интерес към възможна превенция.
Най-много са новините за жените жертви на сексуално и физическо насилие – склоняване към проституция, износ на сексуални робини, изнасилване, отвличане: Арестуваха двама трафиканти на жени за секс (25.03.11), „Арестуваха Пинко и 11 „пеперуди” при полицейска акция” (08.03.11), „Момиче от Смолян проговорило от страх, че е бременно от баща си” (14.04.11), „Невролог блудствал с пациентки” (21.04.11), „Отвлякоха момиче с крадена кола” (21.04.11) и др. Сериозно проучване „120 000 българки били сексуално насилвани” (09.02.2011) говори за мащаба на това явление и за трудностите при борбата с него, тъй като патриархалното обществено мнение продължава да обвинява за това жертвите, а не извършителите: „4% от българките признават, че са били обект на изнасилване. 54% от тях пък смятат, че сексуалното насилие е сериозен проблем, разкрива проучване на "Алфа Рисърч". Между 8 и 10% е скритият дял на жените, станали жертва на сексуално насилие, а реалният - около 10-18% от пълнолетните в България. Често жертвите не съобщават за насилването, а извършителят остава ненаказан, това го мотивира още повече да извършва често и други по-тежки престъпления ... Жертвата чувства вина, че е допуснала да стане обект на насилие”. Сексуалната злоупотреба на работното място у нас не само не се разглежда като престъпление, но дори е възпята от чалгата „за шефа и секретарката”, пък и от рекламата.
Няколко са новините за момичета, загинали при автомобилни катастрофи, често по вина на мачо шофьори, каращи с висока скорост, без книжки или пияни. Новини за „лекарка, пребита от роднини на пациент” (01.03.11), за самотни бедни старици, пребити от рухване на стари сгради или умрели от премръзване, за жени, склонени към престъпление – мулета на дрога или продажба на бебета в чужбина - допълват тъжната картина. При агресивната медийна пропаганда „всичко е любов/секс” не са изненадващи новините за самоубийства на изоставени момичета: „18 годишна бе намерена мъртва в двора на дома си” (28.04.11 ), „Момиче скочи от скали, медии откриха писмата му ” (13.04.11), както и новината „ И 15 годишни, заразени със СПИН” (10.04.11). В този контекст може да се тълкува и шокиращата статистика „Шест милиона аборти за последните 50 години у нас” ( 05.04.11).
„За последните пет десетилетия у нас са направени между 5 и 6 милиона аборта. Така България е загубила около 5-6 милиона деца. Проф. Стоимен Иванов, главен секретар на Българското дружество по акушерство и гинекология, определи тези цифри като „холокост". „Става въпрос за шест милиона убити български деца със съгласието на техните родители, чрез ръцете на лекари, положили Хипократовата клетва", коментира той.... От представените данни стана ясно, че много повече аборти се извършват сред млади, непълнолетни момичета, отколкото сред по-възрастни жени. ” Статистика посочва, че нежеланата бременност се смята за проблем единствено на момичетата, но не и на момчетата - едва 17% от мъжете биха пили „антибебе„ (13.04.11). Единственото разрешение, което специалистите посочват е „въвеждане на сексуално обучение в училищата”, т.е. да се говори още за секс при условие, че т.нар „младежки медии” говорят вулгарно само за това. Не е ясно защо медийната комисия не предизвика широка обществена дискусия с участие на социолози, психолози, писатели, родители, учители, религиозни дейци за качеството на младежките медии, проповядващи порнография и насилие. Ще цитирам само няколко заглавия от популярното младежко списание „Хай клуб”, рубрика Ned Zone, 2009, 3: „Младеж се тревожи, че е бременен.”, „12 годишна пристрастена към секса”, „Младеж се страхува, че може да бъде изнасилен от глутница кучета”, „Комплексирана читателка иска да и пораснат гърдите”, „Безделник иска да стане терорист”, „Малолетна бременна поради една пиянска нощ”, „Момче изнасилено от едрогърда приятелка в училищната тоалетна”, „Тийнейджърка иска да убие наркоман”...
Парадоксът – много жени в медии без политика към жените
В статията „България се оказа за пример в света”(24.03.11) вестникът оповестява един положителен факт „По равнопоставеност на жените в медиите България е “рядък случай” в глобалната журналистика според оповестено вчера изследване на Международната женска медийна фондация (МЖМФ) със седалище във Вашингтон. Дамите в България не само имат общо числено превъзходство в телевизиите, радиата и печата, но и са много добре представени на различни длъжности и йерархични нива”. Същевременно вестникът недоумява от констатацията “Въпреки силната демонстрация на женско присъствие и авторитет, същите български компании нямат възприети политики за насърчаване на равенството между половете.” “Лъжицата катран” е твърдението, че “Електронните медии на страната са в голяма степен притежавани и контролирани от държавата. Освен това правителството практикува наказателни преследвания на журналисти заради написаното от тях. Такива проблеми допринасят България да е на 68-о място по свобода на печата сред 175 страни.”
Разбира се, медиите не отразяват реалното място и роля на жените в българското общество, те просто се опитват да запазят статуквото във всички сфери... вече 20 години.
Автор: Петър Воденичаров
Сп. "Балканистичен форум", кн.3, 2011.
