На границата между безумието и практичността (II част)
В това продължение на първата част на темата преминавам към малко по-фрапиращи еко решения от света. Не знам как ще ги възприемете – положително или отрицателно, но важното е, че вече ще знаете за съществуването им и ще имате възможността да формирате мнение за тях. Няма да ви налагам своята позиция, но ще споделя с вас, че силно ми допада това, че изборът от екологични решения нараства все повече и повече. Вече има за всекиго по нещо, а в случая дори за най-верните привърженици на зеления начин на живот, дори и отвъд него.
Ето и за какво говоря. Желанието за спасението на Земята продължава дори до смъртта на най-ентусиазираните, а и след нея. Погребалната индустрия също е в крак с еко модата. Колкото и крайно да звучи, не само сватбата ви може да е „зелена”, но и погребението ви. Ако сте загрижени за замърсяването на почвата, то тогава може да се спрете на екологичен ковчег или урна, направени изцяло от естествени материали като например бамбук, върбови клонки, бананови листа и борови дъски. Подбраният бамбук се взима само от лицензирани плантации и е вид, който не служи за храна на пандите. Банановите листа, от друга страна, се взимат само след ежегодното подрязване на стъблата на растението, а върбовите клонки се събират само ако са паднали по естествен начин върху земята.
Производството на ковчезите и урните става на ръка, а транспортирането от Япония е на принципа на руските кукли - различните размери се поставят един в друг и така в един контейнер се събират 198 еко ковчега, а общо контейнерите в един кораб са 8073. По този начин пренасянето коства само 500 мл гориво на ковчег. След поставяне под земята, разграждането е сравнително бързо и по никакъв начин не уврежда почвата.
И ако искате вярвайте, но съществува Асоциация на зелените погребални агенти, както и Център за консултации относно зелените погребения… Сфера, която не съм и предполагала, че би могла да се развие до такава степен.
А ако си мислите, че това е прекалено, почакайте да чуете следващия начин, насочен към опазване на околната среда. Оказва се, че не само животът и смъртта могат да минат, придържайки се към „зелената” кауза, но и отвъдният живот, ако има такъв. Твърдението „Докато съм жив!” вече не важи. Представям ви метод, при който човешкият труп се превръща във високо октанова течна тор.
„Resomation“ е водно (алкално) базирана алтернатива на погребването и кремацията, която е с редица екологични ползи. Процесът много наподобява кремацията, но вместо изгаряне се използва вода, протича алкална хидролиза и така тялото се разлага по химичен път. Продуктите са стерилна (абсп;ютно чиста) течност и прах от костите. При използването на тази технология, от тялото на възрастен човек се получават над 750 литра течна тор, която обогатява почвата, а прахта се поставя в урна и се дава на близките.
Интересен избор за „ценители” на иновациите в екологията, имайки предвид, че при този метод се отделят 35% по-малко парникови газове и се изразходва 7 пъти по-малко енергия. Освен всичко това, резомацията решава и пробема с липсата на достатъчно земя за гробове, един толкова разпространен проблем у нас, който е изключително неподходящ в един така тъжен момент.
От друга гледна точка, защо да сме заровени под земята на тъмно, когато може да бъдем огрявани от Слънцето и дори след смъртта си да вдъхваме живот на растенията и всичко, зависещо от тях. Неслучайно е избрано името “resomation”, идващо от гръцката дума „resoma“, значеща прераждане на човешкото тяло.
Послушайте и вие въображението си и може да създадете някое подобно неповторимо и нестандартно решение или творение, защото понякога безумното на пръв поглед всъщност се оказва доста практично и разумно.
