изкуство

"Очи сини, коси черни" - спектакълът за висшата любов, в която всеки трябва да се огледа

Плакат: Дамян Дамянов

Театралният спектакъл "Очи сини коси черни" е по едноименния роман на Маргьорит Дюрас и части от поемата "Писма до Лазар" от Владислав Христов.

Спектакълът "Очи сини, коси черни"

Мъж се влюбва в очите на непознат странник. Една жена отвежда странника и те се изгубват в тълпата. Мъжът е съсипан. Търси го. По-късно среща същата жена, в кафене на брега на морето, но не я разпознава. Жената прилича на странника и на него - и тримата са със сини очи и черни коси. Той предлага да й плаща, за да идва при него всяка вечер. Само така той може да запази изгубения странник. Тя приема. Следват 23 безсънни нощи.

Това е една еротична история, която говори за желанието, като за смърт. Героите в нея разговарят на езика на Дюрас –лаконичен и абстрактен, роден от кухините в нас. Език на чужденец в собствената си държава. На двама души, затворени в стаята на една обсесия.

Две изгубени души търсят Странника, който гледа с очите на Господ, които все по-трудно задържаме в нашия живот…

Екипът

Постановка: Ирена Иванова. Сценография и костюми: Ирена Иванова. Художници на костюмите: Ива Янкулова и Рафаела Рафаелова.

Участват: Дария Митушева – Жената. Николай Марков – Мъжът. Със специалното участие на Велизар Бинев като Глас

Музика: традиционна индонезийска музика, предоставена от Посолството на Република Индонезия. Пиано: Снежана Бахчеванова. Художник на плаката: Дамян Дамянов

Спектакълът е проект на Театрално ателие "Експериментика" и е реализиран с подкрепата на Френския Културен Институт, Посолството на Република Индонезия, Нов Български Университет и Voice Academy.

Кога и къде

Премиера на 31 март и 3 април в Театър "Възраждане".

Билети

Можете да закупите билети от касата на Театър "Възраждане" или онлайн на theater.bg. Билетите за 31 март са почти изчерпани.

Ето какво отговори екипът на "Очи сини, коси черни" пред HighViewArt.com, който е медиен партньор на представлението: 

ИРЕНА – режисьор на спектакъла

- Какво те провокира да посегнеш към романа "Очи сини, коси черни" на Маргьорит Дюрас?

- По-точно романът посегна към мен и театъра. Аз съм почитател на Дюрас и това беше роман, който резонира на моя живот точно в този момент. Видях много ясно какво искам да кажа и да покажа на хората. Следващото нещо беше да го преведа на езика на театъра. Писах дълго време тази пиеса, следвайки театралните кодове на Дюрас в книгата. След две години работа и пълно потапяне в темата, вече съм готова не само да кажа това, което искам, но и да го изкрещя, уверена в неговата вярност.

- Онази специфична еротика, която присъства в "Очи сини, коси черни", до каква степен ще видим и в представлението и под каква форма?

- Цялата пиеса е изтъкана от еротични асоциации, но персонажите изпитват трудност да консумират любовта си и да наложат желанието. Сексуалността между двамата се случва като опит-провал. Затова еротиката в представлението е абстрактна и често преекспонирана. Харесвам невъзможността и еротиката в романите на Дюрас и исках да я покажа така, както аз я виждам, между две изгубени души, затворени в една стая, изгубили висшата любов в живота.

- Казват, че един театрален спектакъл започва да живее след падането на завесата. Какво искаш да остане в зрителя след като е гледал "Очи сини, коси черни"?

- Ще съм успяла, ако поне един човек си тръгне с усещането за тази висша любов, която много хора са изгубили, а някои дори не търсят. Нека я върнем и се огледаме за нея. Понякога тя е пред нас, а ние не я виждаме и я търсим на грешно място.

Снимка: Николай Петков

ДАРИЯ – актриса

- Каква е Жената според Маргьорит Дюрас?

- Тя е тази, която гледа с очите на Бог. Тази, която знае. И чака. Защото обича.

- В тази роля кое беше най-голямото предизвикателство за теб като актриса?

- Живея в света на Дюрас от около две години. Накъдето и да погледна виждам Странника с очи сини, коси черни. Когато това се превърне в света, в който живееш, всичко се излива като вълна. Най-голямото предизвикателство за мен беше да успея да подам главата си над водата, за да поема въздух, преди да се потопя отново.

Все още не съм изплувала.

- Любимата ти реплика от "Очи сини, коси черни"?

- "Красив сте по някакъв начин, по който нищо друго не е красиво във Вселената, никое животно, никое цвете. Човек има желание да целува ръцете ви, очите ви, да люлее на ръце детството ви, докато сам не се освободите от него."

Снимка: Мария Цветкова

НИКОЛАЙ – актьор

- Какъв е Мъжът според Маргьорит Дюрас?

- Той е раним, чувствителен и има нужда от любов и спасение. Той е първичен и безполов. При Дюрас няма онези граници между мъжа и жената, които ясно определят пол или превъзходство. Той е всеки мъж, когато е сам, когато не се самонаблюдава, един прекрасен мъж, позволил си да бъде слаб, в търсенето на най-висшата любов.

- Всичко в "Очи сини, коси черни" започва с влюбването на Мъжа в очите на непознат Странник.  След работата ти по представлението промени ли се дефиницията ти за любовта?

- Дефиницията ми за любовта се потвърди след работата ми по този спектакъл. В личен план разбрах и изчистих определени проблеми във взаимоотношенията ми с хората. Понякога оставаме слепи за знаците, които животът ни дава и за да прочетеш един знак трябва да научиш първо неговото значение. 

- Представлението "Очи сини, коси черни" попада в границите на авангардния театър. Какво от този жанр ще видим на сцената? 

- Спектакълът е смесица от физически и психологически театър, който за мен режисьорът Ирена Иванова успя умело да съчетае. Не е нещо самоцелно, всичко е оправдано, със силна символика и ненатрапчиви преходи от една картина в друга. Даже ще призная, че на първото въртене на спектакъла не усетих кога свърши и ми се стори като двадесет минутно представление. Има физически, но има и психологически сцени, които оставят човека да осмисли и да си почине от визуалното, затова смятам, че успяхме да намерим баланса между тези така на пръв поглед  взаимноизключващи се жанрове. Интимно е и е това, от което лично аз имах нужда. 

Снимка: Цветан Игнатовски

ВЕЛИЗАР – актьор

- Каква е ролята на Гласа в "Очи сини, коси черни"?

- Гласът е на този, който вижда отвисоко и прорязва спектакъла с истината. Може би Господ? Зрителят сам ще разбере на кой е този глас… Той разглежда тази любовна история под микроскоп. Той не отсъжда, той говори.

- Катарзисът в "Очи сини, коси черни" за теб е...

- Агонията на самотата, през която минаваме и в която си даваме сметка, че не можем без тази любов, че тя е насъщна. Скъсването с миналото и моментът, в който виждаме за първи път човекa, който стои пред нас, т.е. раждането на една любов.

- Ако трябва да изброиш три кратки причини, които да накарат публиката да дойде и да гледа "Очи сини, коси черни", кои ще са те?

- 1. Екипът на "Очи сини коси черни" е млад и талантлив. Това са трима млади души, изпълнени с любов към пиесата, в която живеят повече от две години. Позволете им да ви покажат раждането на една любов, която твърде често пропускаме, потънали в миналото или бъдещето.

2. Човек винаги има нужда от преосмисляне на живота. Тази пиеса е добър повод за това. Освен това е време да излезем от рамките на жанровете и стиловете в театъра и киното, и просто да се пуснем по течението на картините, които минават пред нас като сън.

3. Това е Дюрас все пак… Елате да видите една от по-малко познатите й любовни истории на сцена. Да поставиш в театъра Дюрас е смелост, но пък и красива лудост, от която много театрали се лишават.

Снимка: Ивайло Петров

Мисъл на деня