Автопортретите на Винсент Ван Гог са значима част от творчеството му. Вече ви представихме картини от последните три години от живота му. Сред тях са най-емблематичните му творби, които можете да разгледате тук.

Сега ви представяме портрети, които художникът прави на самия себе си. Но преди това – стихотворение на Христо Фотев, посветено на големия импресионист:

Етюд (Ван Гог)

Забравен от самия Бог,

живял холандеца Ван Гог!

В самия ад - наречен Арл -

и живял!

Разказват - пиел и абсент!

- Здравейте, господин

Винсент!

Но стига! Вий сте много блед!

- Как стига? Много съм зает!

Рисувам този слънчоглед!

Ах, той е точния портрет

на слънцето... Какъв пожар

е слънчевата юлска жар!

Подобен на жътвар - със плащ

захвърлен, с мозък треперещ -

рисува той... Какъв абсент!

- Здравейте, господин Винсент!

Но вий сте трескав! Много слаб...

- Как трескав? Аз рисувам хляб!

Ах, хляб от кръв и смях, и сол...

А вас... ви виждам с ореол

на ангел... Страшния мистрал

люлее пламналия Арл!

Най-после полудял - със стон

ридай той в пустия си дом -

рисува той - и пий абсент!

- За бога, господин Винсент!

Но стига! Вий сте страшно блед!

- Мълчете! Много съм зает!

Рисувам! Искам... Този път

съм виолетов... Син...

Не!... Жълт!

Но смъртно жълт... Какъв покой! -

Рисува той! Рисува той -

холандеца Винсент Ван Гог...

Портрета на самия Бог!

Накрая, от шега обзет,

изрече той: Автопортрет!

Това може би е последният автопортрет на художника, 1889 г.

1

2

3

4

5

6

7

+26

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

Снимки: Уикипедия