изкуство

Два свята в един: Айнщайн и Пикасо

Науката трябва да доказва, но изкуството – не.” За някои хора връзката между изкуство и наука може да изглежда недопустима и отдалечена, както огъня и водата, но всъщност двете сфери имат повече общо, отколкото може да предположите. Тази връзка ясно се забелязва в работите на Айнщайн и Пикасо.

Двамата са едни от влиятелните личности на ХХ век. Алберт Айнщайн е синоним на гений и най-често се свърза с теорията на относителността – повратна точка в разбиранията ни за характера на гравитацията и света около нас. Ученият също става основоположник на фотонната теория за светлина (Айнщайн ги нарича кванти, термина фотони по-късно го вкарва някой друг).

В същото време картината на Пабло Пикасо Les Demoiselles d’Avignon (Госпожиците от Авиньон) е революционното откритие в изкуството на ХХ век, а именно кубизмът.  И двамата гении, чрез собствен стил на изразяване на мислите си, се стремят към по-задълбочено разбиране на времето и пространството, което свързва двете личности да работят върху един и същ проблем.

Цялата връзка между Айнщайн и Пикасо не е съвпадение. Вдъхновението и на двамата идва от книгата "Наука и Хипотези", публикувана през 1902 г. от френския учен Анри Поанкаре. В тази книга той излага своите теории за гравитацията, енергията и термодинамиката. За пръв път е точно и достатъчно ясно изразена формулировка за специалната теория на относителността. Айнщайн и Пикасо правят една стъпка по-нататък от теориите на Поинкаре.

Картината на Пикасо Госпожиците от Авиньон ясно изразява присъствието за четвъртото измерение (времето). Пикасо прави това откритие, като не се съгласява с теорията на Поанкаре, че има четири измерения и всяко едно от тях си има своя собствена линия. Дилемата на Пикасо как да изрази четирите перспективи на двуизмерно платно води до кубизма.

По-късно френският мислител Анри Бергсон пише: “Наблюдателят наблюдава един обект и заобикалящата го среда като континуум, сливащ се един в друг". За да представи потока на относителността, Пикасо започва да прави препратки към четвъртото измерение, като “слепва” триизмерни пространства в един ред.”

Пикасо и Айнщайн никога не се срещат и все пак независимо един от друг, работейки в различни сфери, те презентират теорията на относителността със своите собствени разбирания. За повече информация препоръчвам книгата на Артър Милър - Einstein and Picasso: Space, Time and the Beauty That Causes Havoc.

Посете блога на авторката: http://meylinbayryamali.com

Айнщайн и Пикасо. Снимка: http://punjapit.wordpress.com
Cъбития

Мисъл на деня