Elini’s circle/ Крис Шарков/ режисьор/ София/ България

  • Сподели:
Elini’s circle/ Крис Шарков/ режисьор/ София/ България

Крис Шарков е от младите български режисьори, за които изкуството е не просто самоцел, а необходимост. Когато имаш какво да кажеш и стоиш зад него, спектаклите ти намират своя път и задържат вниманието на публиката.

Неговият "Куклен дом" е номиниран в три категории за миналогодишните награди "Икар", представленията му се играят успешно на софийска и варненска театрална сцена. 

Прочетете разговора с Крис Шарков след снимките от неговите представления.

{GALLERY}

Разговор с Крис Шарков:

- Как и кога реши, че театърът е твоя живот?

- За не малка част от хората, които се занимават с театър у нас, това не е професия, а някаква метафизична среща. Колкото и клиширано да звучи, при мен това също не е изключение. Реших го в процес на осъзнаване – на около 15 години – и за добро или лошо, наистина това решение те определя житейски.

- Какво му липсва на нашия театър и какво му е в повече?

- Много от типовете театър са пред изчезване у нас. Доста постижения на театъра през XX век, предимно на режисьорския, които някак естествено продължиха търсенията си и през XXI век в цяла Европа са почти невъзможни у нас.

Режисьор като Ромео Касталучи например няма как да бъде създаден в нашия театър, дори и да имаме такъв талант - първо, поради технически и финансови причини; второ, защото трудно ще бъде разбран и културно припознат.

Отглеждането на трупи и дългосрочната работа в една посока също вече са невъзможни, а на всичкото отгоре това са типично славянски практики.

С две думи: липсва авторския театър. Бедността и реализмът отвориха полета за развиване на някои форми на документалния театър и "театъра между приятели", които имаха своите обективни успехи, но това е крайно недостатъчно.

А кое му е в повече на нашия театър - набързо скалъпените представления, без каквито и да е било търсения; представленията, режисирани от актьори в известен смисъл също.

- Какъв е твоят театър?

- Театър с авторски жест, колкото и в известен смисъл старомодно да
е това. Театър, който споделя личен чувствен опит. Театър, който не пази комфорта на публиката, но не само в директния смисъл.

Също така театър, който провежда subtle (няма точен еквивалент на български) връзка с публиката – фино, но изключително ефективно общуване.

- С какво се занимаваш в момента?

- Съвсем скоро имах премиера във Варненския театър – "Доходно място" от Островски. По-рано, през октомври, излезе "Лив Щайн" от Нино Харатишвили в МГТ "Зад канала".

Сега имам интенции за нови проекти. Имам нужда от нов етап в различни отношения – организационни, контекстуални и творчески, дано да го осъществя.

Вече имам нужда да се изразявам и през други медии, не само театралната.

- Какво имаш предвид? Разкажи ми повече!

- За съжаление театралната ни ситуация е такава, че имаш усещането, че творческата ти енергия изтича. Присъствието само и единствено в театралната общност в тази ситуация може или сериозно да деформира един млад човек или да го напрвави нещастен.

Няма нищо конкретно, но определено искам да направя неща през медии като видеоарта, инсталацията и дори кино, разбира се.

Една от малкото добри страни на либерализацията на киното е наличието на всевъможни средства за случването му.

- Берлин е твоя честа културна дестинация. Разкажи ми за тези преживявания! Къде другаде пътуваш, за да гледаш театър?

- Да, много обичам да гледам театър извън България, когато имам възможност.

Действително, от години насам Берлин е най-интересното място за репертоарен театър, както и фестивала Theatertreffen. Някъде бях чел, че Берлин за театъра в началото на XXI век е е като Париж за импресионистите в края на XIX.

Интернационално място, чиято енергия, а в случая и държавна политика, не само приютява, а и развива театъра. 

Ходил съм и по други фестивали в Европа. Любопитна ми е Полша – там никога не съм бил, любопитна ми е методологията на съвременните полски режисьори.
Но нямам трайни впечатления. Не съм стоял повече от две седмици, изследвайки театрална среда, а ми се иска да съм имал тази възможност.

Не си въобразявам, че в подобна среда няма конюктурни интереси и проблеми, особено сега, в период на всеобща европейска криза, но определено й завиждам за разбирането, отношението, публиката, паметта.

- Как виждаш сложната европейска обстановка през погледа на изкуството? 

- Европейското изкуство, и в частност театъра, се занимават в по-малка или в по-голяма степен с нея. Изкуството винаги ще е социално насочено, дори негова задача е виртуално да проверява всякакви тези и проблеми.

Въпреки това през последните две-три години се забелязва тенденция към комерсиализация, дори в държави с много мощни култури. Несравнимо е с у нас, разбира се.

Причините за това, което се случва са много по-дълбоки, склонен съм да чувам някои консерваторски гласове, но не знам доколко ние, като европейски маргинали, можем да ги разберем в цялост.

- Как разпознаваш добрите от лошите актьори? Кои са повече в нашия театър?

- Не знам дали "добри" от "лоши", по-скоро разпознавам любопитни от нелюбопитни актьори към театъра и към света, разпознавам интересни хора от просто желаещи да се настанят в някакви среди. Това е по интуиция.

И да, винаги съм смятал, че у нас има много добри актьори, или поне много талантливи актьори, които донякъде по техника и определено като социален статут отстъпват на западните.

- Как се мотивираш да стоиш в тази не толкова приветлива среда?

- Трудно!

- Къде намираш вдъхновение?

- Много често намирам вдъхновение от други изкуства. От идеи, слово, музика, филми. Има няколко човека, които винаги ще ме вдъхновяват.

В репетиционен процес най-често ме вдъхновяват актьорите, с които работя.

- Ти си млад, работиш с възрастни актьори. Как се получава връзката между вас, те ли те следват или ти тях?

- Аз съм човек чувствителен към театралната памет и винаги ми е било много любопитно да работя с актьори, които са били важна част от театралната история.

Давам си сметка, че е имало и случаи, особено в началото, в които е могло да съм бил много по-полезен на актьорите в правенето на ролята, но поради респект съм се спирал.

Но, също така, много често възрастните актьори са дори по-отворени към търсения от младите и това е пак поради исторически причини – ето преди 15-20 години театърът е бил много по-иновативен, отколкото сега.

Неразбиранията и неслучванията не са на поколенческо ниво, поне що се отнася до актьори.

- Гледаш ли често представленията си след премиера? Как получаваш обратна връзка?

- Да, ходя на представления почти всеки път, дори и в провинцията. В последно време гледам да правя бележки на актьорите и след редови представления.

Прави ми впечатление, че колкото повече неща продължава да има да се работят по даден спектакъл, толкова по-добър е той. Перфектният спектакъл е непрекъсната репетиция.

А за обратната връзка – при публиката винаги се усеща, но не точно в реакции, а по-скоро в степен на внимание. Театърът е социален диалог, общуване преди всичко, обратната връзка е нужда на много по-друго ниво от това, на което все повече свикваме тук.

- От кого/какво се учиш. Кого наричаш свой учител в изкуството и защо?

- Уча се постоянно, гледам, вълнува ме чуждия опит. За учители, разбира се, академичния ми преподавател Красимир Спасов и Явор Гърдев, при когото съм участвал (като асистент режисьор - бел. ред.) в няколко продукции.

Също така косвено съм се учил от Димитър Гочев, Томас Остермайер, Кшищоф Варликовски, Михаел Талхаймер и много други. От много кинорежисьори също.

Но като че ли пряко са ме е вдъхновявали и учили българските театрали, не само режисьори, а и сценографи, актьори, които направиха нови неща и създадоха нов тип театрална чувствителност през 90-те и най-първите години на новия век.

Тогава имаше нужда от някакви търсения, сега се чудим как нещо от това да оцелее.

- Как ще оцелее според теб?

- Не знам, но трябват конкретни промени в системата, а не да се разчита на метафизичната способност на театъра винаги да оцелява.

Да, винаги ще има хора, които показват едни неща пред други хора, но каква култура ще е това?

Какво да гледате от Крис Шарков: 1. "Лив Щайн" - 20-ти януари и 2-ри февруари в МГТ "Зад канала"; 2. "Доходно място" - 15-ти януари в Драматичен театър Варна и гостуване в Младежки театър София на 3-ти февруари.

Снимки: Личен архив на Крис Шарков.

Elini’s circle/ Крис Шарков/ режисьор/ София/ България
Elini’s circle/ Крис Шарков/ режисьор/ София/ България
Elini’s circle/ Крис Шарков/ режисьор/ София/ България
Elini’s circle/ Крис Шарков/ режисьор/ София/ България
Elini’s circle/ Крис Шарков/ режисьор/ София/ България