Елисавета Багряна – първата модерна поетеса

  • Сподели:
Елисавета Багряна – първата модерна поетеса

Колкото обичана, толкова и осъждана, Елисавета Багряна е първата модерна българска поетеса, а творбите й привличат читателите и днес и я нареждат сред една от най-четените дами в българската литература. Вече 30 години тя не е между живите, но стиховете й продължават да разказват историята на живота й, достойна за сюжет на любовно-драматичен филм. 

Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Елисавета или Лиза Багряна, е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. В периода 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане (днес Недялско). Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена.

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“).

Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност. Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна. Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика.

За мен най-важното нещо е била моята поезия. Творчеството е смисълът на моя живот - ако не мога да творя, не искам и да живея. Заради поезията съм отхвърляла много моментни и преходни радости, пожертвала съм много неща от живота - разходки, пътувания, гуляи, отхвърляла съм любовни изповеди на мъже, срещи, които могат да ми бъдат полезни в живота… Много пъти съм го правила, когато смятах, че в това време трябва да напиша нещо“, казва няколко години преди да напусне този свят поетесата.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г. в София, месец преди да навърши 98 години.