изкуство

High View Inspiration: Инструментално дуо ÆDelric

Снимка: Марио Маринов

Българското инструментално дуо ÆDelric умело успява да ни покаже, че там, където приключват границите, започва истинското творчество. Музиката, която създават е всичко друго, но не и обикновена. Тя преплита в себе си елементи на български фолклор, готик и индъстриал.

Двамата музиканти Александър Маринов "der Kaiser" и Васил Гешев "Nellarys" смело ни въвеждат в света на една интригуваща, мрачна и мистериозна приказка, където традиционното и модерното съществуват в идеална хармония.

Всяка една тяхна песен разказва отделна история и отразява вечния устрем към търсенето на собствените ни коренни и същности. 

За предстоящите проекти, творческите планове, символизма в музиката и първите стъпки в това начинание разказва пред HighViewArt Александър Маринов.

Как се роди първоначалната идея за създаването на цялостния облик на ÆDelric?

Самата идея за проекта ÆDelric се роди във време, в което имах нужда да изразя себе си, докато работех с по-старата ми група Renomane. По време на работата ни върху първия ни авторски албум многото творчески идеи и различните възгледи между мен и вокалиста трябваше да бъдат изразени някъде.

Имах задушаващата нужда да изразя много различни емоции, лични преживявания и разочарования. Когато този "солов проект" се роди през късните месеци на 2015 година, имах нужда от известна почивка и преосмисляне на целите си, реших да поканя моя дългогодишен приятел и колега Васил Гешев, с когото вече работихме в две групи.

Така през април 2016 година ние двамата официално започнахме работа по ÆDelric. Васко, като един невероятен виртуоз зад пианото и синтезатора, изключително добър композитор, ми подаде ръка в начинанието да намеря себе си и да изразя по-точно своите емоции.

Аз се фокусирах предимно върху вече научените основи по тонрежисура от предходния проект. Ако трябва да обобщя, ÆDelric е едно отворено място и по-точно това е семейство, приятелство, опора и здрав разум.

Какво е предизвикателството да създаваш музика, в която са комбинирани няколко стилове и замисляли ли сте се да прибавите към звученето си още елементи?

Хаха, да. Винаги съществува моментът "а може ли да се добави даден инструмент/ритъм?".

Разбира се, с това трябва да се внимава, защото има опасност от претрупване на композицията, а целта е все пак творчеството да е максимално опростено, но с правилната структура. За сега предимство ни дава фактът, че се развиваме повече в инструментален проект.

Самото предизвикателство да се съчетават различни жанрове е доста интересно приключение. В основата си ÆDelric е класическото Neue Deutsche Härte, точно каквото е познато от основния ни фаворит Rammstein.

Искахме да предизвикаме себе си и да комбинираме повече симфонични елементи, както в други две любими групи за нас - Nightwish и Epica. Но по-голямото предизвикателство беше да се откъснем от сенките на тези големи имена и по този начин да поемем в своя посока, да намерим нещо характерно за нас.

В известен смисъл, експериментите с български фолклорни елементи и цялостната работа по дебютния албум "Liquidmorphium" беше приключението, с което да разберем кои сме ние, какво искаме и как можем да го постигнем.

Но както се казва, една група създава своето характерно звучене едва след третия си албум.

Има ли определени легенди/приказки/митове, които са ви вдъхновявали при създаването на песните?

Не. Цялото творчество в дебютния албум "Liquidmorphium", заедно със замисъла и значението, вложени в името му, са изцяло плод на моите виждания, разбирания за света, лични емоционални преживявания, борбата с разочарование, стрес и болка.

До голяма степен те се препокриваха и с тези на Васил. Дори когато исках да посветим едно парче на български и с родни мотиви, от една страна нямахме представа какво правим и как ще го постигнем, защото и двамата до този момент не бяхме навлизали по-сериозно в характерните черти на родното изкуство, а то все пак си има правила.

Тогава знаех единствено какво звучи в главата ми и жадувах да го изкарам час по-скоро, заедно с един странен текст, който се превърна в лична приказка, която съчета елементи от минало и до голяма степен бъдещето.

Въпреки това, в последно време и покрай новия сингъл "Hrafnsöngur" (oт исландски: Песен на Гарвана), се вдъхнових от някои легенди, поеми, саги и други извори от скандинавското и славянското езичество, въпреки че самата песен не ги изразява пряко, но определено има много нови щрихи за бъдещи начинания.

Да, в бъдещото ни творчество е вероятно да се използват като вдъхновение различни исторически извори, легенди, митове, саги, песни и други източници.

Разглеждаш ли във всички случаи ъндърграунда и мейнстрийма като противоположности или биха могли да се припокриват и съчетават по някакъв начин?

В днешно време оставам с наблюдението, че доста хора започнаха да разбират по определен начин "ъндърграунд" и "мейнстрийм" сцените. Лично за мен те са противоположни, но е личен избор дали някой творец би избрал едното пред другото.

Възможно е да се припокриват, както е възможно и две групи от съвсем различен жанр да се обединят на определен фестивал или общ концерт, било с кауза или друго. Всяка от двете сцени има своите предимства и недостатъци.

Свирил ли си в други банди и в кой етап от живота си избра окончателно да се занимаваш с музика?

Окончателното захващане с музика беше в относително ранна възраст. Още от 5 годишен имах огромното желание да се науча да свиря на китара.

Причината беше едно DVD с концертен запис на "Led Zeppelin", един случайно намерен клип на "Rammstein" по телевизията, както и това, че баща ми, покрай неговата професия, познаваше достатъчно добре имена като Георги Минчев, Васко Кръпката, Милена, Данчо Караджов, Иван Лечев и др.

Започнах интензивни уроци по класическа китара, а по-късно и джаз китара в музикалната школа към военен клуб "ЦДНА", където попаднах на изключително добър учител и до голяма степен образ на "втори баща", когото обожавах, заради лекотата му на работа и преподаване.

В гимназиалните години естествено се отклоних по пътя на кривия звук (дисторшън), тежки звуци, бързи ритми. Имах някои участия с начинанията си за своя група, както и като гост/заместващ китарист в някои родни групи.

А с времето изградих някои полезни контакти, приятелства и колегиални отношения с някои от тях.

Защо избрахте да преобладават именно инструментали в цялостното ви творчество до момента?

Не сме избирали, обстоятелствата го наложиха в известен смисъл. През всичките години, в които се занимавам активно с предишните си проекти, както и през всичките изминали години с ÆDelric, търсенето на точният глас при вокалист, вариращ между бас, бас-баритон и чисто пеене доста близко до оперното, се оказа изключително голямо предизвикателство.

Попадахме на всякакви възможни ситуации. Но в много от случаите гласовете не бяха на място спрямо авторските песни. В даден момент просто се отказахме от тази идея, а и предимството на инструментала е в това, че нямаш "директно" прочитане на замисъла и посланието в една песен.

По-скоро остава като възможност всеки слушател да усети сам определен нюанс, според личните си преживявания, изпитания в живота, радости, разочарования, болки или просто желанието да си отдъхне. Не съм сигурен дали това ще се задържи в близко бъдеще или ще се промени, но времето ще покаже.

Песента "Echoes of the Force" е официален саундтрак към "Tale of the Waterfall". Кои други парчета би искал да бъдат включени някъде по този начин?

Да, всъщност идеята за участието на тази песен извън албума ни, като саундтрак в проект за игра, е на Васко. Винаги бих се радвал, ако някоя от песните или бъдещите такива успеят да вдъхновят и други творци, като официален саундтрак към тяхното творчество.

Вероятно "New World", "Falling Skies", "Sanity", "Struggle for Life" "Ballad of the Death" биха били добри примери за други участия.

Като цяло магията и емоцията в "Echoes of the Force" бе вдъхновена от любимата "сила" от вселената на Джордж Лукас "Междузвездни Войни", лека метафора за мистицизъм, но в същото време една кратка история за всички онези, които сме загубили в живота си по един или друг начин, тези, които вече не са сред нас или просто са си тръгнали.

Кои са били най-вълнуващите и емоционални моменти за теб, откакто си част от инструменталното дуо?

Определено денят когато осъзнахме, че имаме първи напълно завършен албум. Това беше изключително голямо удовлетворение, защото доказахме на себе си, че всъщност всичките тези години на общи усилия, компромиси и въпреки трудностите във времето, успяхме да постигнем целта си. В известен смисъл, групата е семейство (но без интимност).

Доста близко по усещане и вълнение беше и официалното дебютиране на първия албум "Liquidmorphium" на 31.01.2019 г. във всички дигитални магазини, стрийминг платформи.

Това беше още един знак, че всяко усилие, положено във времето, въпреки много лишения, стрес, нерви, въпросителни, изпитания, нарежда всичко към по-добро. Все пак работата по този албум отне четири години.

Какво може да те накара да се усмихнеш истински и каква е твоята рецепта за щастие?

Това е интересен въпрос. Рецептата все още и аз я търся. Много и различни неща могат да ме накарат да се усмихвам, но сякаш хората в днешните интересни и объркани времена на хаос, паника, стрес, претоварване в работа, сякаш все повече забравяме да се усмихваме.

Мога да се усмихна, когато издам нова песен или се събудя, но това е кратко чувство. Мога да се усмихна, когато споделя даден момент или преживяване с определен човек, приятел, роднина.

Но когато се замисля какво точно може да ме накара да се усмихна искрено или поне достатъчно дълготрайно, вероятно това е когато чрез опита ми да създам нещо, осъзная как именно това нещо помага на някой друг в труден момент да намери силите да продължи, да се усмихне, да се опре на споделените чувства в определени тонове и да разбере, че не е сам.

Макар физическото присъствие да не е налично, музиката е величествена магия и върховен език за всеки народ и култура.

С кои банди искаш да се видиш на сцена един ден и къде?

Хахах, това са Rammstein, Emigrate, Lindemann, Pain. Не, всъщност няма значение. Мина времето в което гонех тези мечти. С всеки изпълнител и всяка група, с които си допаднем или имаме някакви общи интереси можем да споделим една сцена.

Нямам предпочитания. Колкото до къде, по възможност на достатъчно големи открити сцени, може би стадиони, а защо не и закрити, стига да има тези условия.

Кои според теб са главните фактори за успеха на една съвременна българска група?

Постоянство, желание, любов към изкуството и изключително здрави нерви. Пропуснах и доста голямо търпение. За лошо или за хубаво, това, което днешните възможности, сцени, клубове и култура у нас предоставят за творците, е предизвикателство за всеки един творец.

Предизвикателство за преодоляване на его и изправяне срещу "Аз-а". Най-голямото от всички предизвикателства все пак е изграждането на търпение, но и без увличането в крайности, а да знаеш кога и защо трябва да направиш дадено решение.

Има ли мистиката в цялостното ви творчество някаква по-особена символика? Привърженик ли си на мистичното отвъд създаването на музика?

Мистиката, окултното и езичеството винаги са дълбоко вплетени в мен и творчеството по един приятно разливащ се в тоновете начин. Определено има много интересни неща, които се взаимстват в творчеството и отвъд него.

Какво следва след Liquidmorphium? Какви са бъдещите ви проекти, по които работите?

На този етап е трудно да отговоря. На първо време е сингълът от тази година, вероятно ще има поне още един сингъл по песен от дебютния албум. Това, което мога да споделя на този етап, е предстоящ видео клип за една от песните в албума.

Олицетворяването, както и в съдържанието на самата песен, е един носталгичен поглед в миналото, бурни щрихи на младостта и финал с отворен край за нещо по-добро, което остава в нашите ръце да определим как ще се развие.

Разбира се, както и по-горе споменах, вече започнаха първи груби щрихи и по нови идеи за бъдещ втори студиен албум, но на този етап е твърде рано да се говори за това. Определено посоката е ясна и големият интерес както у нас, така и навън към повече песни като "Дека Си" определено ще имат влияние.

Пожелай нещо на читателите ни.

Бъдете разумни, доверявайте се повече на инстинктите си или сърцето си. Не позволявайте в труден за вас етап емоцията да надделява над здравия разум. Не поставяйте твърде големи цели, които не може да осъществите и не очаквайте нищо, за да не се разочаровате от себе си.

Мисъл на деня