изкуство

Художникът Атанас Мацурев: Без култура една нация не съществува

Без съмнение Атанас Мацурев е един от най-добрите съвременни акварелисти в световен мащаб. Роден е през 1975 г. в Банско, но живее и работи в София. Има над десет самостоятелни изложби, като последната – „На теб” беше открита на 2-ри септември тази година във Варна.  

Атанас Мацурев работи изцяло в областта на акварела, като предпочитани теми на творбите му са пейзажи, натюрморт и портрети. Художникът е търсен и уважаван творец не само в България, като картините му се търсят от Москва до Ню Йорк. Носител е на първи награди в международни конкурси за акварел. Талантът му е и една от причините Атанас да бъде поканен да води майсторски класове както в родината си, така и в Русия и Турция. А най-вероятно и на още много места.

Ето какво сподели талантливият художник специално за читателите на HighViewArt.com.

Съвсем скоро се завърна от Русия, където беше поканен да водиш майсторски клас. Разкажи малко повече за това откъде дойде поканата към теб и какви са впечатленията ти от класовете.

Всичко се случи много спонтанно, поканиха ме от една школа, която се занимава с организирането на майсторски класове в Русия. Попитаха ме дали имам желание да водя майсторски клас там и аз отговорих положително, защото за мен предложението означаваше нещо ново и интересно, което впоследствие се оказа и много различно. Класовете бяха в Москва, а по-късно и в Санкт Петербург. Продължиха средно по 3-4 дни по 6 часа на ден. В Русия организирането на майсторски класове и то от различен характер е традиция, защото хората са жадни за знания, за научаване на нещо ново, за прекарване на свободното време по възможно най-ползотворен и пълноценен начин.

Тоест, не всички участници в тези класове са били професионални художници?

Не, в никакъв случай. Имаше една част, които са професионални художници, една част бяха преподаватели по рисуване. Имаше хора, които се занимават с организацията на такъв тип майсторски класове и взеха участие в моите, но имаше и много хора на ниво любители. Имаше и хора, които никога не са рисували.

Ще се окаже ли вярно твърдението, че руснаците имат по-сериозно отношение към изкуството?

Абсолютно да. В Москва изкуството, културата като цяло, са издигнати в култ. Балет, театър, приложни изкуства, изящни изкуства, литература, кино – всички тези сфери на културата са безкрайно уважавани и ценени.

Как си обясняваш този факт?
Просто са духовна нация, с традиции и отношение към културата. Те се възпитават в отношение към естетика. За разлика, например, от българите. Естествено, не всички българи. Разбира се и тук има хора с такова отношение, но те са прекалено малко на фона на цялата маса. В Русия те не са изключение, а точно обратното. Там извън натоварения работен ден, усещането за почивка, за ползотворно прекарване на свободното време е да се занимаваш с нещо, свързано с културата.

Как се случва това, кои според теб са факторите, които могат да възпитат подобно отношение към изкуството като цяло?

На първо място, разбира се, е семейството. След това подобно отношение се възпитава от институции, сред които училището, академии, образователни центрове. Ролята на самата държава и политиката в тази насока, също е съществена. Конкретно за Русия обаче, мисля, че там става въпрос и за дългогодишни традиции. Друга съществена разлика е, че там учителят е дълбоко респектиращ. Аз като учител там бях аплодиран при представянето си пред съответната аудитория, а това ти дава и съвсем друго ниво на комуникация с учениците.

Това не е първият ти майсторски клас в чужбина. Явно интересът към теб и творбите ти извън България е значителен. А какъв е той у нас и чувстваш ли се ценен достатъчно в родината си?

Не знам какво означава достатъчно. Чувствам се ценен благодарение на достатъчно многото хора, които харесват нещата, които правя. Знаят името ми и следят това, което се случва с мен и работата ми. Ако става въпрос за майсторски класове, организирането им в България е много по-трудно, може би защото от чисто финансова гледна точка хората са много по-затруднени.

А не смяташ ли, с риск да прозвучи грубо, че у нас на подобен тип „употреба” на свободното време се гледа по-скоро като на загуба на време?

Точно така. В България няма абсолютно никакви традиции в това отношение. Хората тук са готови да учат нещо, но масово са на мнение, че за подобен тип „учене” едва ли не трябва да е безплатно. Ние не сме свикнали да плащаме за знания.

Каква е причината за това? Перманентната криза, в която е страната ни, липсата на публичност на изкуството или нещо друго? Аз като журналист ще си позволя да упрекна медиите, че изключително рядко дават трибуна на хора като теб.

Напълно права си. Аз се замислям и не мога да си спомня предаване или сутрешен блок или просто появяване по телевизията на художник. Не мога да си обясня това. Никой не си дава сметка, че ние сме почти невидими, че културата е основополагаща част от съществуването на една нация. Без култура една нация не съществува.

Въпреки това, ти имаш редица самостоятелни изложби в България. За да ги правиш, значи все пак има интерес към изкуството, което създаваш. Достатъчен стимул ли е това за теб?

Това няма нищо общо с моето самочувствие, тоест гледам на нещата извън себе си. Аз лично нямам особено висока самооценка, но от друга страна получавам достатъчно добри отзиви за това, което правя. И това е най-добрият лакмус. Извън критиката, която тук почти не съществува и всичко останало, за мен най-важно е мнението на хората, на публиката, която харесва това, което правиш. Или не харесва, което е нормално. Обратното би било ненормално – да те харесват всички е невъзможно.

Защо предпочиташ акварела като техника на рисуване, как се насочи към него? И защо си му така верен и до днес?

Според мен само акварелът може да предаде душевността на художника с всичките нюанси, всеки оттенък на чувство, тъй като спектърът на изразни средства в акварела е неограничен. Някой беше казал, че акварел, нарисуван по 10 различни начина, винаги изглежда добре. И наистина е така. Акварелът е много особена техника, но ако се овладее до такава степен, че да можеш да изразиш себе си. Нещата, които се постигат, са несравними с всеки друг тип техника.

Самият ти, въпреки безспорния си талант, нямаш академично образование. Усещаш ли сега това като някаква липса?

Проблемът с моята липса на академично образование бе в това, че тогава аз исках да уча графика, местата бяха прекалено малко, а времето – изключително трудно. Това бяха годините на голямата криза –1996-1997 година. Както във всяка сфера, и тогава ти трябваха връзки и пари, за да се добереш до тези много ограничени на брой места. Аз от морална гледна точка не бих си го позволил, отделно от това нямах и възможност да се подготвя чисто финансово.
Може би съм уцелил неподходящ момент, но не съжалявам за това. След като открих акварела, любовта към графиката никога не е отминавала. Промени се обаче цялостното ми отношение към изкуството. Това, че нямам академично образование и всичко съм постигнал сам е изцяло плюс. На практика почти всички големи художници в световен мащаб са без академично образование.

Кои са твоите учители в живописта?

Моите учители, смея да твърдя, са всички големи художници във времето от древността до наши дни. Аз нямам фигура, която да е била мой учител като личност, талант или влияние, но съм се интересувал много и съм гледам творби на световните майстори. Специално за акварели има световни акварелисти, които са ми повлияли в голяма степен. Безспорно сред тях е Ендрю Уайет, най-популярният северноамерикански художник. Всъщност и той е причината да се занимавам с акварел. Като цяло съм почитател на северноамериканската акварелна школа, калифорнийското акварелно общество има много богати традиции в тази сфера. Английските акварелисти също са много талантливи и зареждащи. Латиноамериканската школа от своя страна е много интересна и различна от останалия свят...

Знам, че ти винаги рисуваш от натура. Това ли е условието за магията в твоите творби?

Рисувам от натура, защото само когато виждам това пред себе си, мога да го почувствам. А без да го почувствам, не мога да го нарисувам. За мен е много важно да вникна в материята, в обекта, който рисувам. Давам си сметка, че 90% от съвременните художници рисуват от фотографии, но според мен в една фотография не можеш да усетиш трептенето на даден обект, енергията, духа. А това е страшно важно.

Преди време си отказал предложение да нарисуваш серия портрети на знакови американски фигури. Поръчка, от която със сигурност би спечелил много. Защо отказа?

Знаковите фигури трябваше да ги правя от снимка. Естествено никой от тях не би позирал. Това беше първата причина да откажа, втората е, че аз просто не ги чувствах. Те може би са знакови фигури за САЩ, но за мен са просто едни лица.

Какъв компромис не би направил в изкуството си?

Не бих направил много неща. Не бих направил нещо, което би ме накарало да се чувствам зле, докато го правя, защото то би останало като белег в живота ми въобще. Аз не искам да живея с белези, от които да се чувствам зле.

Снимки: Личен архив на автора

Атанас Мацурев работи изцяло в областта на акварела
Предстоящи събития

Мисъл на деня