Изкуството на Албания в две столични галерии
От HighViewArt
Какво се случва на сцената на съвременното изкуство в балканските страни днес? Можем ли да намерим пресечни точки и общи тенденции? Как си представяме „бъдещето“ на изкуството и можем ли да говорим за един споделен разказ след наследството на големите балкански изложби?
Това са част от въпросите, които платформата “NEXT Balkan” се опитва да зададе и развие. Изложбата „А или без извинение“ е коментар върху тях. В изложбата участват 11 автори - Бора Бабочи, Диомен Боричи, Ени Дерхеми, Фатлум Дочи, Аурора Калеми, Ледия Костандини, Олсон Ламай, Илир Лука, Миряна Мечай, Грета Плана, Алкета Рамай, които представят младата, развиваща се сцена на изкуство в Албания. Тяхното представяне е част от платформата “NEXTBalkan”, проследяваща тенденции в съвременното изкуство на Балканите. След представянето на сръбското съвременно изкуство през 2019 г. настоящото събитие представлява кураторската гледна точка към албанската сцена на Адела Деметя, основателка и директорка на „Лаборатория за изкуство в Тирана – Център за съвременно изкуство“.
Според замисъла на кураторката тя се разполага отвъд 90-те на албанската сцена и силното представяне на социалнотo и политически ангажираното изкуство. В Галерия „Васка Емануилова“ и Галерия DOZA са показани произведенията на разнообразна група автори, завършили образованието си в Албания и извън страната, които работят с богат набор от медии и изразни средства. В изложбата са включени картини, инсталации, видеа, звук и светлина, като кураторката се е стремила максимално да подчертае свободата на художествения замисъл.
По нейните собствени думи: „А или без извинение“ е концепция за изложба и мото, вдъхновено от артистичния и кураторски подход, който прави опит да избегне усещането за идентифициране с онова, което може да бъде възприето като ограничение. A, като първа буква от азбуката, символизира всяко начало, а в тази изложба отправната точка е концепцията да не се извиняваш. Без извинение: като един съществен аспект, който всеки художник или куратор може да притежава и да използва за осъществяване на своите цели, за да бъде възможно най-честен към вътрешната си по-висша реалност. Без извинение за избора да не представлява или свидетелства за културните, политическите и икономическите проблеми или да не документира посткомунистическото състояние и да разсъждава върху травмата и колективния опит, какъвто е случаят с много изложби и проекти на художници от Югоизточна Европа на Запад или в самия регион след падането на Берлинската стена.
Художниците, включени в изложбата, развиват по-персонализирана практика, която им дава възможност да се занимават със субективното възприятие за съществуване, вътрешно изследване и универсално осъзнаване, а не просто да идентифицират и реагират на дадената реалност“.
Изложбата е подкрепена от програмата „Визуални изкуства“ на Министерството на културата на България.
