изкуство

Музей на невинността – да напишеш музей...

Романът "Музей на невинността" на Орхан Памук е изграден като въображаем музей на спомени, описвайки една необикновена любов между Кемал и Фюсун. Книгата има уникална рамка - в първите 500 странци си мислите, че разказът е от имeто на Кемал. Като четете по-нататък обаче разбирате, че се разказва от самия Орхан Памук, на когото Кемал е поръчал да опише вълнуващата му история.

По-интересното е, че вече съществува и реален Музей на невинността. Нобеловият лауреат Орхан Памук влага един милион долара от наградата си за този проект. На 28 април 2012 г. в триетажна червена сграда, строена през 1897 г. в истамбулския квартал "Чукурджума" музеят отваря вратите си за посетители. Това е домът, в който е живяла Фюсун.

Подобно на 83-те глави на романа, експозицията има 83 части с хиляди предмети - билети за кино, изпушените от нея цигари, дрехи, обувки, кибритени кутии, чашки, статуетки, фотографии и т.н. Всъщност чрез тези предмети е представен животът на в Истамбул от 1950 до 2000 г. чрез спомени и действителни мигове от живота на героите.  

За да си представите по-добре как и защо е създаден въпросният музей, ще ви разказа накратко и самата история. Кемал е син на заможно истанбулско семейство, който трябва да се сгоди за Сибел. Тя също произхожда от висшето общество и току що е завършила Сорбоната в Париж. Точно преди годежа, Кемал среща случайно Фюсун, красива продавачка в магазин и далечна негова роднина. Той харесва една чанта за годеницата си, купува я от магазина, в който работи Фюсун. Чантата се оказва менте и той отива да я върне - тази среща е началото на една любов, която променя изцяло неговата ценностна система.

Тя е на 18, той на 30 години. Двамата влюбени започват да се срещат всеки ден в апартамент на майката на Кемал - място, в което се съхраняват много стари вещи на семейството. В този апартамент Кемал събира и вещите, до които се докосва неговата любима. Далечните братовчеди нарушават табутата на доброто общество и общоприетите традиции на Турция.

От този момент подреденият живот на многообещаващ заможен млад човек се превръща за Кемал в обикновен параван, зад който протича истинският му живот, в който значение има само и единствено любовта му с Фюсун. Постепенно бляскавите заведения и празненствата на истанбулската “златна младеж” отстъпват място на тайни и откраднати срещи.

След годежа на Кемал със Сибел, Фюсун изчезва. През това време той разбира, че  не може да бъде с годиницата си. Когато Фюсун отново се свързва с него, за да го покани на отдавна планиран обяд с родителите й, се оказва, че тя вече е омъжена. Съпругът й, който  е писател, обещал да напише сценарий за филм, в който главната героиня ще е самата тя. Планират да предложат на  Кемал да стане продуцент на филма. Посещават заедно стотици прожекции на филми (Турция по това време е третата киноиндустрия в света).

Кемал посещава Фюсун и семейството й в продължение на седем години и десет месеца – канен е 1593 пъти на вечеря. Животът му се превръща в поредица от ревниво съхранявани мигове, които той опредметява като събира предмети, докосвали се до Фюсун. Така постепенно започва да изгражда музей на своята любов, изпълнен с предмети, съхранили аромата на тези мигове.

Впоследствие Фюсун се развежда и се съгласява да се ожени за Кемал. Но тази сватба така и не се състоява - в автомобилна катастрофа младата жена загива. Така Истанбул се превръща за Кемал в град на мечти и сенки, сред които той постоянно търси да зърне изгубената си любима. Това безкрайно търсене го кара да преосмисли своя свят, който дотогава е приемал като даденост. Гняв и разкаяние, отчаяние и измамни надежди - всичко това се овеществява в предметите, които Кемал събира за музея си.

Романът е сложно и многопластово описание на Истанбул, чиято същност и идентичност е Босфорът – мостът между Европа и Изтока, мюсюлманството и християнството, традиционното и светското. Случващото се в романа става между 1975 г. и днес.

"Бил е най-щастливият миг в живота ми, не съм го знаел". Така започва романът, а завършва с "изживях един много щастлив живот и нека всички го знаят".

Снимка: www.theasian.asia
Предстоящи събития

Мисъл на деня