Слънчевото момиче Петя Дубарова
От HighViewArt
Бургаското цвете Петя Дубарова изгря като ярка звезда и бързо угасна, но остави светла диря в света поезията у нас. Днес, Петя щеше да навърши 59 години… "Слънчевото момиче на Бургас", което остана завинаги на 17 ни завещава стиховете си, които ще живеят вечно!
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Петя Дубарова
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в град Бургас. Майка й е учителка по български език и литература, а баща й e химик, работи в завод за радиатори „Георги Димитров”.
Петя е още в детската градина, когато проявява своите поетически наклонности, които са поощрявани през целия живот от майката литератор. В училище Петя се утвърждава като изключително старателно, прилежно и умно дете. Почеркът й показва уравновесеност и дисциплинираност. (тук изображение)
Първите й поетически изяви датират от времето, когато Петя Дубарова е на 9 години. Публикува в детски периодични издания, а две години по-късно публикува и в училищното списание „Родна реч”, което за България през 60-те и 70-те години на 20 век е едно от най-сериозните младежки списания за даровити деца. Петя е само на 12 години, когато стиховете й се печатат и на страниците на литературни вестници и списания заедно с творби на утвърдени творци.
Когато Петя Дубарова навършва 14 години, кандидатства в английска езикова гимназия и е приета с пълен отличен от положените изпити. Именно в този период поетесата създава едни от най-ярките си творби.
Основни теми в нейната поезия, проза, писма и дневници са природата, морето, градът, училището, делничното и празничното битие, любовта и др. Творчеството й е жизнено, витално, „разказва” живота в неговата пълнота. Но все пак в основата на всички теми най-ярко прозира мотивът за потиснатия „аз” на твореца, тъй като човекът от времето на социализма няма свободата да изразява себе си, своята индивидуалност. Забраните на тоталитарния режим са свързани както с дисциплината в училище, така и с опита да се потисне творческата изява на младия човек, така че да той да стане полезен и ефективен най-вече за пропагандата на политическия режим.
Социализмът като политически строй прониква и в най-интимните сфери на човешкото съществуване, изисква от всеки индивид патетично съучастие във всевъзможни колективни практики и ритуали, чиято цел е да се възхвалява партията, вожда и др. подобни. Поетическите наклонности са поощрявани само когато обслужват идеологията на социализма, а творчеството на Петя Дубарова не е ангажирано с тази идеология, или по-скоро, ангажира се да я отрече чрез мотива за ограбената творческа индивидуалност. Образите на тайната, вината и смъртта са проекции на негативни преживявания на действителността и се срещат системно в цялостното творчество на Дубарова. Всъщност индивидуалността на твореца е изградена като естетически и етичен контрапункт на действителността. Самата действителност е представена с негативни метафори и символи, в които преобладава тъмната цветова символика, както и концепти като лъжата, смъртта, нощта, студа, ограбването, вината и др.
От периода на обучение в Английската езикова гимназия са и първите преводачески опити на младата поетеса. Песните на Пинк Флойд, Би Джийс, Бийтълс, Смоуки и други западни групи са забранени за слушане в социалистическа България, но Петя, освен че ги слуша, създава и поетически преводи на някои от текстовете, като най-известният неин превод е на песента „Време” на Пинк Флойд. Създава художествени преводи и по произведения на Робърт Бърнс.
В 1978 г. Петя Дубарова е избрана на кастинг да участва в българския филм на режисьора Георги Дюлгеров „трампа”. Участието й във филма е епизодично, но знаково, тъй като сюжетът се гради върху мотива за опорочен от плагиатство литературен конкурс. По-интересен обаче е фактът, че по време на снимките в Самоков Петя се запознава с шведа Пер, на който посвещава едни от най-вълнуващите любовни редове в дневника и творчеството си. След приключване на филма Петя и Пер си разменят няколко писма, които присъстват в дигитализирания фонд на музея.
В1979 година, през месец ноември, учениците на английската гимназия са заведени на производствена практика в пивоварния завод. Петя и нейният съученик Владимир се приближават към една от машините и точно в този момент пада броячът на бутилките. Този несъществен за производството инцидент се превръща в повод за сериозно наказание и назидание на Петя Дубарова. Предложението на директорското ръководство на гимназията е поведението на ученичката от 10 клас – Петя Дубарова, да бъде намалено с 2 единици. В периода на социализма намаляването на поведението в училище може да се сравни с анатема или остракация, тоест има тежки последствия за наказания. Това е решаващият повод само на 17 години младата поетеса да сложи край на живота си със сънотворни лекарства. Оставя предсмъртно писмо, което всъщност са и последните думи, които момичето пише:
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА
