изкуство

Стоян Стоянов: Не може невярващ човек да бъде иконописец

Снимка: личен архив на Стоян Стоянов

Стоян Стоянов e роден в Кюстендил през 1987 г. Завършва бакалавърски степени в Югозападен университет "Неофит Рилски" Благоевград по "Педагогика на обучението по изобразително изкуство" и "Промишлени изкуства-мода", както и магистърска по "Педагогика и социален формат на изобразителните изкуства".

Стоян работи предимно живопис: икони и пейзажи. Има три самостоятелни изложби. Негови работи са притежание на частни колекции в Германия, Франция, Гърция и Кипър.

Ето какво той сподели пред HighViewArt.com:

- Стоян, как се запали по иконописа?

- Както повечето студенти и аз през лятната ваканция желаех да изкарвам допълнителен доход, с който да помагам на родителите ми, които изцяло плащаха моето обучение. Чрез познати започнах работа като чирак при един много добър благоевградски иконописец. В началото беше за няколко месеца, но с времето ми хареса и останах около две години.

Рисуването на икони стана част от ежедневието ми. Усетих , че това е призвание, някаква мисия или вид дарба. А и другото много важно нещо е, че не може невярващ човек да бъде иконописец, а аз вярвам в Бог. Така избрах да се насоча към това възвишено изкуство, характерно за източноправославните народи.

- Освен икони какво още твориш?

- Рисувам пейзажи, красиви гледки по мой начин. В постоянно търсене съм на нов и завладяващ пейзаж. Разглеждам снимки, картини на стари майстори, обикалям и всичко, което ме грабне го запомням или снимам.

Много приятели и познати ми задават въпроса: Защо рисувам пейзажи, а не портрети ? Аз им отговарям с част от един виц: "Защото още нито едно дърво не е дошло да се оплаква, че не си прилича".

Напоследък рисувам морски пейзажи, бури, залези... Искам да покажа морето през моите очи. Дори и в бурите има красота, стига човек да я открие и усети.

- Каква свобода имаш при рисуването на икони?

- Иконата не е творение на един човек, а на цялата църква, включително и на тези, които отдавна не са сред нас. Тя е щафета, която се предава през вековете. За направата на една икона понякога отиват месеци, дори години, и на финала идва моментът, в който иконописецът доброволно трябва да се раздели с творбата си. 

При рисуването на икона се изисква изключително вглъбено състояние на духа, дисциплина на сетивата и на емоциите, защото в противен случай няма да бъде богоугодна. Няма да носи онази светлина, която й принадлежи.

- От кои иконописци си се учил? На кого се възхищаваш?

- Определено Захарий Зограф е един от българските живописци, на които се възхищавам и се опитвам да се уча от неговите великолепни икони.

Св. Богородица с Младенеца в църквата "Св. Архангели", Бачковски манастир е една от най-впечатляващите му икони, които съм виждал. Невъзможно ми е да я опиша, трябва да се почувства и види.

- Икона-копие или изцяло нова интерпретация?

Не бих си позволил да направя изцяло нова интерпретация, но определено опитвам иконите ми да бъдат разпознаваеми и да придават онзи специфичен образ, който тя сама е изработила в борбата срещу езичеството и ересите, образ, за който в иконоборческия период е заплатила с кръвта на мъченици и изповедници, образ на православието като цяло.

- Опиши стила си с три думи?

- Вяра. Цвят. Сърце.

- Твоята запазена марка при рисуването не икони е...

- Иконите, които рисувам носят светлина и чистота, ярки цветове, добре изписани детайли, смирено и благородно излъчване.

Аз рисувам с Вяра и продължавам да Вярвам.

Част от иконите на Стоян Стоянов 

Част от пейзажите на Стоян Стоянов 

Мисъл на деня