Франц Кафка: "Роден съм да живея в самота"

4 септември 2020

"Роден съм да живея в самота" от издателство "Кръг"

"Роден съм да живея в самота" разкрива душевността на един от ключовите писатели на XX век

Едно легендарно издание заживява нов живот след близо 40 години липса на българския пазар. "Роден съм да живея в самота", подбор от писмата на Франц Кафка, един от ключовите писатели на ХХ век, вече е по книжарниците със знака на издателство "Кръг".

Книгата събира в себе си най-ценното от кореспонденцията на енигматичния автор – писма до любимите му Фелице Бауер и Милена Йесенска, знаменателното "Писмо до баща ми" и селекция от кореспонденция с приятели.

Преводачът и съставител Ива Иванова ревизира своя труд за новото му публикуване. Художник на корицата е Кирил Златков, а специално за новото издание е включен и послеслов от Ирен Крумова.

"Роден съм да живея в самота" е цитат от писмо до Фелице и свързваща нишка между всеки от текстовете тук. Откровени, дълбоко емоционални, те са неповторимо свидетелство за изключителната чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер на Кафка.

С тях не просто навлизаме в личния живот на писателя и съпреживяваме съкровените му любови, но и ни се разкриват пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове и трагедията в живота му.

В послеслова си Ирен Крумова пише:

"Чрез кореспонденцията си Кафка се опитва да пребори самотата, да се отскубне от присъдата ѝ, поне за кратко да я отклони. Затова и независимо дали са до любимите жени или приятелите, гласът му в тях е толкова безстрашно прям, а съдържанието им – наситено с признания, дълбоко изповедно.

Разликата между този Кафка и създателя на фикционални текстове минава рязко като с нож: колкото по-отчужден, непроницаем и енигматичен е като писател, толкова е по-открит, оголен до прозрачност в писмата си. Това е Кафка в цялата си уязвимост."

Писмата

Книгата започва с кореспонденцията с първата жена, пленила го – Фелице Бауер, така отдалечената по дух и по душа спрямо всяка друга дама в живота му и от самия него. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се подвоумява да продаде писмата му за сумата от 8000 долара през 1955 г.

Това са общо 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин между 1912 и 1917 г. Това е и най-плодотворният период в творчеството на Кафка, в който той създава едни от най-значимите си текстове – "Присъдата", "Огнярят" и "Метаморфозата", първите части на "Процесът".

Следва легендарното "Писмо до баща ми" – мъчителна и всестранна изповед и ключ към творбите на Кафка, в което той се изправя срещу баща си. За пръв път, почти в края на живота си, върху сто и три страници, той излага улика след улика за злодействата на тираничната му власт.

Следва селекция от писмата му до Милена Йесенска, които заради значимостта си често са публикувани и в отделно издание. Връзката (макар и абсолютно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е кратка, но ярка, трескава, наситена, и оставя след себе си куп безценни писма.

След раздялата с Милена му остават само две години живот. Писмата стават все по-кратки, накрая се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които пише кратки изречения, за да общува от леглото в болницата, тъй като вече му е невъзможно да говори.

И въпреки изричната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод след смъртта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод публикува ръкописите на трите му романа: "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926), "Америка" (1927).

Първите фрагменти из кореспонденцията отпечатва през 1937 г., разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-ра излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а – до Фелице Бауер. До края на 70-те години творбите, дневниците и цялата запазена кореспонденция се появяват в издание от 11 тома.

Така светът получава двама писатели – единият, повли ял десетки последвали го велики имена в световната литература, и втори – откровен и чувствителен, умело скрит в първия.