Свен Вьолпел - Изворът на младостта

  • Сподели:
Свен Вьолпел - Изворът на младостта

Откакто свят светува, хората търсят извора на вечната младост. Бестселъровият автор и експерт по стареенето Свен Вьолпел разкрива как да съхраним физическото и духовното си здраве и да се предпазим от болестите на цивилизацията, като инфаркт, диабет, белодробни и онкологични заболявания. Той разглежда седем фактора, които са изключително важни за нашето здраве и оттам – за процеса на остаряване. Вътрешната нагласа, храненето, движението, сънят, дишането, почивката и социалните контакти – това са основните елементи, съставящи формулата на младостта. Остаряването с достойнство е най-голямото желание на всеки. И само от нас зависи да направим дребни промени в начина си на живот сега, за да останем бодри и жизнени до дълбока старост. Годините са само число, ако сме открили формулата на вечната младост.

Лесни и практични съвети, които можем да интегрираме в ежедневието си по всяко време. „Изворът на младостта“ разкрива как да поддържаме тялото и духа си млади и здрави. - Сп. „Ел“

 

За автора

„Експертът по стареенето“ Свен Вьолпел е немски организационен теоретик и професор по бизнес администрация в Школата по хуманитарни и социални науки към университета „Джейкъб“ в Бремен, Германия, известен с работата си в областта на стратегическото управление, бизнес моделите и управлението на знанието, президент-основател на групата WISE (Wisdom, Innovation, Strategy and Entrepreneurship – „Мъдрост, иновации, стратегия и предприемачество“), която се занимава с демографски изследвания. Поддържа свой уебсайт и канал в ютюб, където предлага на читателите съвети за по-добър начин на живот.

 

Откъс

Освен диагностицираните клинични картини здравният статус обхваща още един аспект, който, макар и неделим от тях, в известен смисъл може да се възприема като независим: личното благосъстояние. Как самите ние оценяваме собственото си здраве?

Отговорът на този въпрос играе значителна роля за това доколко здрави се чувстваме.

За щастие, вече става все по-естествено да се вземат в еднаква степен под внимание както обективните фактори на здравния ни статус, който се установява или с медицински, или с природонаучни методи, така и субективното ни възприятие за ситуацията: въпреки потвърдената от лекаря болест, се чувствам отлично. И обратно: възможно е да съм болен, без – поне в началото – изобщо да го забелязвам. Към това можем да добавим: което един усеща като сериозно ограничение на здравето, за друг може да е досадно, но далеч не трагично. Интересно, че тук има значение не само индивидуалното ни физическо и душевно състояние, но също така социални и културни фактори, при това на най-различни плоскости: усещането за болка и как я изразяваме варира както при отделните хора, така и в зависимост от културната среда (Kohnen 2003, 2007). От дългогодишните си изследвания специалистът по история на медицината Норберт Конен е установил, че това не се дължи на момента, в който нервните клетки долавят дразнението и го препращат към мозъка – доказано е, че той е еднакъв за всички хора. Различен в различните култури е само прагът на поносимост, след който възприемаме подобно дразнение като болезнено, както и начинът, по който изразяваме болката и се справяме с нея (Kohnen 2007: 10 и сл.). Така например в обществата от семеен тип в Средиземноморския регион болката се допуска и изразява на висок глас – не на последно място, за да се получи съчувствие и подкрепа от семейството, тоест от общността. По съвсем друг начин стоят нещата при индивидуалистичните общества от Северна Европа и Северна Америка, където болките са възможно най-точно локализирани и трезво описани, за да се окаже незабавна медицинска помощ (Kohnen 2007: 73). Така при едните първата оценка е по-скоро обща: „Днес изобщо не се чувствам добре“, докато при другите може да е доста специфична: „Още от сутринта усещам пронизваща болка в долната част на гърба, която междувременно се разпростря и към левия крак.“

Следователно, ако разглеждаме здравословното си състояние по начина, по който сме свикнали, има две възможни перспективи:

Първо: Какви са медицинските заключения? С каква диагноза си имам работа и как ще се отрази тя на всекидневния ми живот? Второ: Чувствам ли се добре в кожата си – без оглед на медицинските заключения, – тоест в телесно и душевно отношение?

Отнесем ли се възможно най-честно към състоянието си, ще идентифицираме всички регулиращи винтове, които можем да завъртим, за да повлияем благоприятно върху своето здраве.

Защото, въпреки че от отделния индивид зависи колко тясно са свързани помежду си обективната и субективната оценка на собственото му здраве, те си остават двете страни на една и съща монета, които само чакат да бъдат излъскани.

Правили ли сте си някога труда да лъснете потъмнялото семейно сребро и след това да установите с почуда колко красиво може да блести? Ефектът от приложението на формулата на младостта може би не е толкова бърз, затова пък е по-дълготраен.