Оливие Рустейн: "Когато загубиш любовта на биологичната си майка... вече не се страхуваш от нищо''
От Нели Славова
В продължение на повече от десетилетие Оливие Рустейн е творчески директор на къща Balmain. През тези 12 години Рустейн внимателно надгражда наследството на основателя на къщата Пиер Балмен, който се прочу с това, че въведе свеж, женствен и изненадващ "нов френски стил" в следвоенната мода.
Започвайки с вдъхновения, почерпени директно от богатите архиви на къщата, и използвайки изцяло впечатляващото майсторство на ателието на Balmain в сложните традиционни кутюрни техники, Рустейн успява умело да присади своя собствен отличителен стил към историческата къща. Всъщност той създава модерен и всеобхватен нов френски стил, който съчетава в себе си незабавно разпознаваем индивидуален силует, съвременен поглед, отразяващ необикновения личен път на Рустейн, и дух, почерпен директно от булевардите на преобразения и все още вечен Париж - динамичната и разнообразна модна столица, която оказва влияние върху всяка колекция на Balmain вече повече от 75 години.
''Реших да стана дизайнер, защото обичам дрехите, модата и блясъка ѝ. Но осъзнах, че не искам да угаждам само на първите редове и на индустрията. Имам шанса да изразя много повече от това: моето виждане за света и разнообразието. Това винаги е било част от живота ми, част от кръвта и съзнанието ми, но това е тема, която можеш наистина да изразиш, когато си пораснал и знаеш кой си. Искам да достигна до хора, които мечтаят за нещо голямо, и затова за мен разнообразието е толкова важна тема, за която винаги ще се боря.''
Оливие Рустейн е роден на 13 септември 1985 г. във Франция и е осиновен на 1-годишна възраст. Биологичната му майка го е родила, когато е била само на 15 години. Тя е родом от Сомалия, а биологичният му баща е от Етиопия.
''Осиновиха ме от сиропиталище във Франция, когато бях на около една година. Бях малко чернокожо дете, а те - бяла двойка. Избирайки ме, те прекрачиха границите и смятам, че това е един красив акт на любов. Не познавам биологичните си родители и не знам защо са ме изоставили, но мисля, че именно това ме е направило силен човек. Когато изгубиш любовта на биологичната си майка, в известен смисъл имаш чувството, че не се страхуваш от нищо. Трябва просто да си прокараш пътя и да вярваш в себе си.''
''Моите осиновители ме обичаха и ме подкрепяха, но на около 11-годишна възраст разбрах, че съм различен. Когато ме тормозеха в училище - децата казваха неща от сорта: "ти си гадняр, майка ти е проститутка, баща ти не е твой баща". Модата ми помогна. Беше като терапия. С модата можех да се идентифицирам с нещо. Когато се обличаш, се опитваш да изиграеш някакъв персонаж - а аз определено играех този персонаж, когато бях дете.''
''Когато приятелите ми ме питаха защо изглеждам различно от родителите си, аз им отговарях: "О, аз съм принц от Египет, Мароко или Бразилия".
Оливие прекарва младите си години в Бордо и се записва да учи моден дизайн в ESMOD (Ecole Supérieure des Arts et Techniques de la Mode) в Париж. След дипломирането си през 2003 г. започва работа като дизайнер в Roberto Cavalli и скоро е повишен до ръководител на отдела за дамско облекло. През 2009 г. Рустейн се присъединява към Balmain, където работи с Кристоф Декарнин, когото заменя на поста творчески директор на Balmain през 2011 г. (само на 25 години).
''Когато пресата обяви, че съм новият творчески директор на Balmain, нещото, което беше най-шокиращо за хората, не беше възрастта ми, а цветът на кожата ми. Изведнъж се появиха разни истории за това, че съм първият чернокож дизайнер в луксозна, наследствена модна къща.''
Рустейн се опитва да ориентира Balmain към най-добрите традиции на френската мода. Когато е назначен за творчески директор, опитът му позволява да внесе свежа естетика в марката, която остава уникална и до днес. Според Рустейн младата му възраст, неизвестният му статут, а също и расата му са му донесли много проблеми в началото на управлението на Balmain.
''Днес се гордея, че мога да говоря за свят, в който вървиш по улицата и виждаш толкова много разнообразие, различни хора, различни цветове, различни раси. Това е нещото, което искам да изразя на модния подиум. Всичките ми момичета, без значение от възрастта им, могат да бъдат майки, могат да бъдат 20-годишни, могат да имат различни форми на тялото и да бъдат с различни цветове на кожата. Азиатки, американки, африканки, европейки - те са красиви, силни жени, които се гордеят, че са на подиума.''
