Марина Абрамович: Винаги съм била войник

4 май 2024

Г-жо Абрамович, някога имала ли сте съмнения, че сте творец?

- Когато преподавах изкуство, винаги ме питаха: "Откъде знаеш, че си творец? Кое е нещото, което те прави творец?" А за мен това е като дишането. Не се питаш дали дишаш, а знаеш, че трябва да дишаш. Така че, ако се събуждате сутрин и трябва да реализирате една идея, а след нея има и друга идея, после още една, може би наистина сте творец. Това не ви прави велик творец, а просто творец. Да станеш велик артист е огромно начинание! Трябва ви инстинкт, за да го постигнете.

Как се проявява този инстинкт в живота ви? Как ви хрумват нови идеи?

- Мразя студията. Студиото е черна дупка. Никога не използвам студио, за да работя. Струва ми се много изкуствено да вляза в студиото, за да ми хрумнат нови идеи.

Новите идеи се раждат в живота, а не между четири стени.

След това отиваш в студиото, за да реализираш самата идея. За мен най-важните пространства, в които трябва да бъда, са междинните пространства - като тези на летищата или във фоайетата на хотелите - когато излизаш от едно пространство и влизаш в друго. Преди да започнеш да създаваш нови навици, си наистина отворен към съдбата, по-възприемчив си. Ако попитате някой, който в продължение на 25 години всеки ден пътува до работа по един и същи маршрут, да опише вратата на собствения си офис, той вероятно не би могъл да го направи. Но ако заведете същия този човек в Япония например, и го помолите след това да опише нещо, той би могъл да го направи, защото възприятието му ще е отворено.

Странно ли ви е, че придобихте популярност на късен етап от кариерата ви?

- Знаете ли, ако сте на 25 години и изведнъж името ви се появи във всички заглавия - има опасност да станете твърде самовлюбен. В живота си съм виждала много артисти да се издигат и да падат по този начин, но за мен това винаги е било цел. Успехът на 65 години не променя нищо в живота ми, но определено ме радва, че това се случи толкова късно. Да попаднеш в списание, когато си на 20 години, е нещо нормално, но когато го направиш на 65, е много по-хубаво! Наслаждавам се на всяка минута от това приключение, макар и да е само суета.

Притеснявате ли се, че възприемането ви от обществото като популярна личност може да промени ефекта от вашето изкуство?

- Разбира се, всяко положително нещо носи нещо отрицателно, като ин и ян. Този вид конфликти се появяват постоянно и винаги трябва да виждаш каква е целта ти като артист. Кой е твоят дълг, коя е твоята истина. По отношение на моето изкуство - никога не съм правила отстъпки. Никога не съм правила нещо само за да го продавам, така че съвестта ми е чиста.

А каква е целта ви като творец?

- Целта на моето изкуство е да издигам човешкия дух, защото човешкият дух е лесно принизим в обществото ни.

Изкуството, отразяващо обществото такова, каквото е днес, не е отговор, защото то и без това е гадно, така че защо да вкарваме още гадости в него? Трябва да се намери начин действително да се издигне духът, така че той да бъде един вид кислород за обществото. Да се въведат концепции и осъзнаване, да се задават правилните въпроси. Невинаги можеш да дадеш правилните отговори, но можеш да зададеш правилните въпроси.

Как едно произведение на изкуството постига това?

- Изкуството трябва да е многопластово. Изкуството не е просто поредната красива картина, която подхожда на стената в трапезарията ви. Изкуството трябва да провокира, да задава въпроси, да предсказва бъдещето. То трябва да съдържа всички тези неща. Една концепция за изкуството трябва да има много пластове, така че всяка част от обществото да може да вземе това, от което се нуждае.

Пърформансът ви в MoMA - където седяхте в атриума на музея в продължение на три месеца - постигна голям успех. Как измислихте тази концепция?

- За изложбата в MoMA искахме да покажем само творбите, в които буквално присъствам физически, оттам дойде и заглавието "Артистът присъства". Наистина исках да създам такава ситуация, в която да видим пърформанса като наистина важно преживяване, но и да бъде разбран като основна форма на изкуство. Защото пърформансът винаги е бил алтернативна форма на изкуството, а аз искам да го превърна в мейнстрийм. Това е нещото, което го накара да ''кликне''. Това и Лейди Гага.

Лейди Гага?

- Лейди Гага стана важна част от тази промяна, защото дойде в музея, за да гледа пърформанса. Децата на 12, 14 до около 18-годишна възраст, публиката, която обикновено не посещава музеи, на която не ѝ пука за пърформанс изкуството или дори не знае какво представлява то, започна да идва заради Лейди Гага. Децата разбраха, че Лейди Гага е дошла да ме гледа от социалните мрежи. Така се сдобих с изцяло нова публика. Това е спектакълът, който промени изцяло живота ми - във всеки възможен елемент и всяка физическа емоция.

От колко време имате за цел да превърнете пърформанса в мейнстрийм?

- От 40 години. Наистина чаках дълго. Виждам себе си като съвременен номад и войник в същото време. Това, че съм мейнстрийм, няма да ме промени, защото щом имам някаква задача за изпълнение, значи съм войник.