цветно

6 месеца в Австралия или какво е да пътуваш сам

Снимка: WikiImages / Pixabay.com

Манон е едва на 22 години, когато напуска родната си страна Холандия, за да се докосне за първи път до непозната за нея австралийска култура. Нужни са ѝ само 4 седмици, прекарани с туристическа група от тогава непознати за нея хора, за да се влюби в Австралия и всичко, което тя може да предложи.

След завръщането си в Холандия, Манон решава, че е време да се установи, започва работа като сестра и търси постоянно жилище. Не след дълго обаче е погълната от фрустрацията, витаеща около новия ѝ начин на живот.

Това довежда до повратното решение - да замине за Австралия отново, но този път сама, единствено с раница на гърба си и ентусиазъм да се завърне на така бленуваното от нея място за неопределен период.

Това поставя началото на 6 седмици странствания, отсядане в различни хостели и запознанства с всевъзможни хора всеки ден. Ала колкото вълнуващо, толкова и изтощаващо се оказва постоянното пътуване.

Събраните от нея пари привършват, което обаче не я обезкуражава - тя решава да се установи временно в Мелбърн - втория по големина град в Австралия, където Манон живее с още трима човека и започва работа като сервитьорка.

Прекарва там три месеца, опознава истинския живот в Австралия и отново събира достатъчно пари. Отново се впуска в странстване - лети до далечната Тасмания.
След прекарани 6 месеца в Австралия и обиколка на Тасмания, Манон започва да усеща липсата на дома и се връща обратно в Холандия.

Тя казва чао на едни от най-вълнуващите 6 месеца от живота ѝ. Попитана кое кътче от Австралия намира за най-пленително, без капка колебание, Манон отговаря западните брегове на Австралия. Те, за разлика от източните, не са пренаселени с туристи и рифовете там са непокътнати от циклоните.

Описва ги като абсолютен досег с природата. И наистина, въпреки че огромна част от територията на Австралия е заета от пустини, тя се слави с необятните си плажове, обградени от впечатляващи скалисти рифове, необозрими за окото.

Населението на Австралия Манон описва като земни, спокойни и мили хора, вижда ги като по-учтиви в сравнение с познатите ѝ в Холандия. Това, което не харесва у тях е липсата им на уважение спрямо първите обитатели на Австралия и историята им.

Местното население на Австралия са аборигени, разделени на повече от 500 племена. Те населявали спокойно континента, докато през 1770 г. английският мореплавател Джеймс Кук не пуска котва на източните брегове.

По това време Великобритания не намира място за своите затворници и решава да ги изпрати там. С пристигането на първия кораб, превозващ повече от 1500 осъдени, започва прогресивното изтласкване на аборигените към неплодородните земи на Австралия.

Любопитен факт за населението на континента е, че предците на голяма част от днешното население са всъщност английски затворници. Наясно с рисковете, които пътуването там крие, тя признава колко уплашена е била в началото.

Била е дотолкова несигурна, че сълзите ѝ са напирали минути преди полета. Намирала успокоение във факта, че нищо не е дефинитивно и винаги може да се върне, ако не се почувства на правилното място. Манон съветва хората и особено момичетата, тръгнали напът сами да не бъдат уплашени, но да се стремят винаги да бъдат внимателни.

Заключението ѝ обаче е лаконично: "Просто го направете, наслаждавайте се, светът не е толкова страшен, колкото изглежда, а хората могат да бъдат добри".

Манон намира такова удоволствие и пълноценност в пътуванията, защото ѝ помагат да рефлектира върху себе си, другите, върху света. Шест месеца в Австралия, макар и не винаги лесни, са я доизградили до човека, който е днес.

Да се насладим, макар и виртуално на фоторазходка из Австралия:

Снимка: bernardhoa / Pixabay.com
Cъбития

Мисъл на деня