цветно

High View Inspiration: Вихрен Георгиев за "People of Sofia"

Като всички хубави неща, които се зараждат спонтанно, така се появи и рубриката High View Inspiration. Място, в което ще ви срещаме с личности, които превръщат вдъхновението си в ежедневие и го предават по един изключителен начин в творчеството си.

Той е навсякъде и в същото време никъде. Светкавицата в обектива. Човекът, който обединява София през най-силното й качество - хората на столицата. Мъжът в сянка. Окото зад кадрите в "People of Sofia" - Вихрен Георгиев.

Ако някога сте си задавали въпроса "Кой стои зад този готин проект, жена или мъж, или цял екип от хора?", сега е моментът да опознаете Вихрен. В разговора ни по-долу ще научите лично от него повече за един от най-популярните български фотографски проекти "People of Sofia", за града на хората и за хората в града, както и за цветовете на столицата.

- Здравей, Вихрене. Кажи ми откога снимаш?

- Снимам от малък, още като ученик. После имаше много, много дълга пауза. Сега от 10 години започнах отново чисто любителски да снимам всички неща, които са ми интересни. Преди 2 години и половина реших да си събера снимките само от София. 

- Как се реши да стартираш проекта "People of Sofia"?

- Аз имам личен албум "People" още от 2009 г., в който качвах хора отвсякъде, където съм ходил. И покрай "Humans of New York" реших да направя "People of Sofia". Оставих снимките само от София.

- Защо точно хора?

- Това ми харесва. Аз съм такъв тип, който обича да наблюдава, отколкото да участва. Много наблюдавам хората, без цел, просто ей така. 

- Някои от снимките, които публикуваш съдържат и кратка история...

- Половин година след като стартирах "People of Sofia" започнах да правя кратки интервюта с някои от хората, които снимам. Просто имаше интерес в страницата и така започнах да ги и заговарям. Иначе "People of Sofia" е с типични street снимки.

- Проектът е на 2 години и половина вече, а набра много бърза популярност. Видимо на хората им допада. Как се чувстваш ти?

- Фактическти това е първият по-голям фотографски български проект, който събира толкова много популярност. Точно оттам много хора се вдъхновиха и започнаха те да правят за други градове в България - Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив, Благоевград, Русе. Определено ме радва, аз не очаквах такъв ефект.

- Каква е най-честата обратна връзка, която получаваш от хората?

- Аз лично избягвам да се афиширам. Хората пишат на страницата, но не ме познават лично. Те пишат за проекта. Има много хора, които казват, че се кефят. "Продължавайте напред. Много ни радвате".

- Какво ти донесе на теб лично този проект за последните три години?

- "People of Sofia" се превърна като част от градската среда в София и това ми носи голямо вътрешно удовлетворение. За толкова кратък период. Но още по-хубавото е, че продължава да се развива със същата интензивност, както и в началото.

Нещата се случват без да ги премислям с концепции, от само себе си. Направи ме също много търпелив и постоянен в идеите ми. А аз съм човек, който трудно си задържа вниманието. Изобщо проектът има дълготраен ефект върху мен. Помогна ми да разбирам хората повече. Преди бях много краен, а сега търся причините, вглеждам се в детайлите.

- Знам, че едно естествено продължение на страницата е публикуването на книгата "People of Sofia", която излезе съвсем наскоро. Разкажи ми за нея...

- Книгата излезе на 9 декември. В нея е наблегнато повече на историите. Малко е обърнато. В страницата са повече моментните снимки, докато в книгата е точно обратното. Има нови истории, които дори са снимани специално за книгата. Луксозно издание. 192 страници. Двуезична.

- А защо книга? Кое те провокира да публикуваш снимките и историите?

- Хартията остава. Книгата винаги ще е по-трайна като форма. Дори като история тя ще остане. "Фейсбук" може да го закрият утре, интернет може да гръмне, аз мога да умра, но книгата ще остане. В никакъв случай не е просто от желание да имам книга. Моментът сам си дойде като естествено продължение.

Аз съм много критичен към себе си и има моменти, в които си гледам снимките и си казвам, че може да бъдат по-добри. Но с книгата обаче, когато започнахме да ги редим, и като започнаха да се напасват снимките, аз някак си ги харесах повече, погледнах ги по-друг начин. Много положително ми подейства на мен лично изготвянето на тази книга.

Разговорът с Вихрен продължава след снимките.

Вихрен Георгиев

- От всички истории, които си съпреживял с хората, коя е тази, която те докосва най-силно?

- Тя е централна в книгата. Има само една дълга история, която е цялата. Много снимки не влязоха заради нея, защото нямаше място в книгата. Но тази история я оставих. Цялата. На една пенсионерка, която разказва живота си. Тази жена имаше смелостта да разкаже много лични неща за себе си.

Затова държах да я публикувам цялата, за да видят хората, че няма нищо страшно и лошо да бъдат открити и не трябва да се срамуват от себе си и живота си. Да бъдем открити и да споделяме е единственият път да се опознаваме, сближаваме, преоткриваме. Хората трябва да се познават. Ето я: Facebook.com/PeopleOfSofiq

- Какво научи за хората докато работиш по проекта?

- София стана по-шарен и интересен град откъм хора. Идва едно страхотно младо поколение, което много ще промени нещата. В централната част на града има и доста чужденци, които бавно, но сигурно променят облика на София. Сблъскваш се с други култури, друг манталитет, други образи. Това определено обогатява и неминуемо променя града. Аз съм ЗА София да стане по-космополитен град.

- Хората лесно ли се отпускат, като ги спреш на улицата случайно и ги заговориш?

- Не, трудно е. Хората са много мнителни, комплексирани, притеснителни. Дали са подходящо облечени, да не кажат нещо, което да ги злепостави. Прекалено много мислим да изглеждаме по един калъп, който имаме.

Това идва от комунизма, разбира се. Ние сме свикнали от едно време, че всички трябва да сме еднакви. И това продължава вече 2-3 поколения. Нещо, ако е различно от калъпа, ние се притесняваме как ще се възприеме. Иначе младите умират от кеф и те са ок да говорят, дори сами започват.

- Заговаряш ли хора, които просят или нямат къде да живеят?

- Заговарял съм няколко пъти. По принцип избягвам. Големият проблем тук е дали те искат да се показват, че просят и са в такава ситуация. За мен е много важно достойнството им. Има много просяци, които сами са избрали този начин на живот и не търсят съжаление.

Избягвам да снимам хора, които бъркат в кофите. Много е ефектно, предизвиква лайкове и коментари, въздейства директно на публиката. Но за мен е абсолютно незачитане на достойнството на този човек.

- Знам, че си имаш и друга работа в търговията. Кога ти остава време да снимаш за "People of Sofia"?

- Не ми остава реално много. Буквално в движение снимам. Също събота и неделя. Но когато изляза специално да снимам, най-често не се получава. Когато е случайно се получава чудесно.

- В момента проектът "People of Sofia" е по-известен от теб. Повечето хора дори нямат идея кой седи зад кадрите в страницата. В тази връзка би ли ни разказал повече за себе си. Кой е Вихрен?

- Аз никога не съм държал да се знае кой седи зад "People of Sofia". Дори книгата в момента много ме изважда на показ, без да го искам. (смее се и казва "Може да напишеш, че и той не знае кой е", бел.ред.). Човек, който не е от спокойните хора, човек, който постоянно го гложди и вълнува нещо.

- Ако беше град, кой щеше да бъдеш и да искаш да те снимат?

- Рим. Рим. Рим. Много ми харесва италианската култура. Рим съчетава в себе си една смазваща величественост, а същевременно едни малки, тихи улички. Тези две крайности много ме вдъхновяват.

Като видях Фонтана ди Треви бях в шок. Спомням си как вървим по една малка, дори тъмна уличка и изведнъж изскача този фонтан пред мен и аз онемях. Точно този контраст ме спечели. 

- Какви хора си пожелаваш да срещаш по-често през 2016 г.?

- По-богати хора. Бедността много ни пречи да се развиваме. Бедният човек не може да мисли за нищо друго, освен за прехраната си. Първо трябва да станем по-богати. Оттам ще се променим коренно.

- Смяташ ли, че българите сме беден народ?

- Ами бедни сме, да. Ние сме държавата с най-висок процент на собствени жилища, а същевременно сме най-бедните хора. Никъде няма такова чудо. Съвременният свят е практичен. Хората правят всичко, за да си подобрят живота, а ние не сме практични. Това означава да можеш да си управляваш финансите, за да живееш добре. Ние си купуваме скъпи телевизори, но нямаме пари да си платим тока.

- На какво сме богати тогава?

- Има много топлина в нас, българите. Но тя е капсулована в много малки клетки, само между най-близки. Докато тази топлина трябва да се обедини. Ние не сме общност. Ние сме общност в много малки затворени пространства. Но когато излезем от тях и се сблъскаме с други подобни, ние спираме да бъдем общност. И ставаме такива каквито сме по-улиците - мнителни.

Имаме една улица 100 метра. На тази улица например има 5 дупки, 5 изкъртени плочки, едно колче липсва, лампата не свети. И ние какво правим – всяка вечер минаваме по тази улица и псуваме. Вместо да се съберат хората от тази улица и да си направят общност на улицата.

Да кажат, че ще пишат до общината. Ще съберат по един лев да засадят храсти. Дребни неща. Вместо това се псуват по комшийски и всеки се затваря в собственото си жилище и след като излезе от него, нищо не го интересува. Навън вече не е негово, но на кого е?

- Какво е личното ти послание ти към хората?

- Най-важното, което хората можем да си предаваме е вдъхновението. Можем да си дадем любов, приятелство, пари. Но вдъхновението за мен е най-ценно. И затова много се радвам, когато видя хора, които са се вдъхновили от моя проект и са започнали да се занимават с фотография или стартират подобен такъв за техния град.

И да полагаме повече усилия да се разбираме и опознаваме. Така ще се научим да комуникираме и нормално помежду си.

- Благодаря ти за разговора! Успех занапред!

- И аз благодаря!

Разгледайте "People of Sofia" на Peopleofsofia.com и на Facebook.com/PeopleOfSofiq.

Предстоящи събития

Мисъл на деня