цветно

Коледата започва там, където свършва Молът

Мразиш Коледа. Не си я мразил винаги, но сега я мразиш. Сещаш се за хилядите Коледи. Които са били уж радостни. Същевременно тъжни.

Затова сега мразиш Коледата. Намираш я за пошла, осквернена, продажна, пакетирана в целуфан и завързана на джувка. Предколедно обикаляш претъпканите молове. Не виждаш нищо - само разкекерчени физиономии на изнервени майки и мекушави бащи. Стрес - коледният шопинг им навява скверни мисли и те си казват, че са в стрес. После си повярвaт.

После обезумяват и погледът им става като на подгонено животно - диво, обезумяло и търсещо спасение. Спасението обаче не е голямо и не ни дебне от всякъде. Още по-малко пък в мола. Затова обезумелите повличат разлигавените си мрънкащи хлапета, като периодически им хвърлят изтрещяли погледи. Коледата невъзможна!

И затова, ако щете вярвайте е виновен Дядо ви Коледа и неговият съучастник дед Мороз. Двамата са в някаква комунистическо-капиталистическа афера, от която не може да излезе нищо добро. А и няма един Путин да се намери да им пусне малко ракети отгоре. Затова и "Jingle bells" продължава да отеква в ушите ви до припадък - новата пропаганда идва под формата на звънче. Дзън-дзън-дзън!

Коледата невъзможна! Остава само един Дикенс с неговата "Коледна песен" и една малка кибритопродавачка. Да ни напомнят, да знаем, да видим - че Коледата започва там, където свършва МОЛЪТ!

Илюстрация: "A Christmas Carol", Charles Dickens / Awesomestories.com

Предстоящи събития

Мисъл на деня