цветно

Магията на Индонезия – острови Kомодо и Флорес

Снимка: Диана Маринова

Това, което искам да ви кажа ще е между редовете

Когато човек иска да пише разказ, обикновено е вдъхновен. Моят разказ за Индонезия е първият, който пиша със свито сърце – предвид международната обстановка с вируса.

Но нека ви разкажа какво се случва по света, как хората реагират, какво пропускаме в страха си, да ви разкажа, че има смисъл да се мобилизират силите на всеки един от нас – духовни, ментални, физически, за да минем през това изпитание, за да върнем отново баланса, който е разклатен от натрупаното напрежение, да сме устремени към едно цветно и красиво утре, което ни очаква! 

Потопете се в магията на Индонезия с пътеписа за островите Kомодо и Флорес:

Как се прави героична фотосесия с комодски дракон? Първо трябва да се намери някой спящ ветеран, на около 40 от отредените му 60 години живот, на който никак не му е до вас, не му се ловува и палува, потънал в блаженство под сянката на някое дърво на плажа.

Тук влизат в роля рейнджърите, които придават съответен драматизъм на ситуацията – единият ви пази зад дракона с кривака, другият от безопасно разстояние пред него размахва бутилка вода – целта е да привлече вниманието му, за да се придаде автентичност на фотосесията.

Единствено един варан-ветеран се съгласи да се снимаме. Бях му почти обидно безразлична. Почти, защото си отвори само едното око. Разказа ми с досада, че на младини е бягал с 20 км/ч, предвижвайки 4-метровото си 100-килограмово тяло, ловувал каквото му падне, не прощавал и на самонадеяни туристи, но сега – за една снимка няма нищо против.

Рейнджърите си вършаха охранителната работа, докато трети снима. "Така и не разбраха хората, че с възрастта не ти се занимава с глупости", каза варанът-ветеран и пак си затвори окото.


Снимки: Диана Маринова

Cъбития

Мисъл на деня