цветно

Прага – градът на чудесата

Била съм в Прага няколко пъти, в различни сезони. Винаги е незабравимо преживяване, но през зимата ми се случи за първи път. Когато тръгвах, в София бе минус 20 градуса по Целзий. Самолетът ни не можеше да излети от терминал 2 на столичното летище, защото крилете му бяха заледени. На помощ ни дойде една машина с пара и спаси полета. След няколко манипулации, излетяхме безпроблемно, за да кацнем на още по-студено.

В Прага бе минус 28 градуса през деня и до минус 35 градуса през нощта. Толкова показваше термометърът на телефона ми. Посрещна ме една ледено студена, зимна приказка. Дъхът ми замръзваше, бях си облякла всичките дрехи и беше немислимо да стоя навън по-дълго от двадесетина минути. Въпреки студа, очарованието на града не се загуби, а само се промени.

В такова време какво му остава на човек, освен да обикаля пражките кръчми? А те са многобройни, славни, стари като пражкото пиво и всяка една може да те залее със спомени за какви ли не случили се през времето забавни истории. На някои от кръчмите по стените са изрисувани сто- или двестагодишни весели надписи с напътствия към гостите, картини от стария градски бит, сценки от кралско време с рицари, барони, кучета, копия и шлемове. С чаши вино или бира, с бутове печено месо и разни други вкусотии.

Кръчмите, по-стари от чешката Конституция са като кулинарни храмове. Свещени места за познавачите и любителите на пенливата светла и тъмна течност и на мезетата за нея. „У Флеко“ е от XV век и бира се пие оттогава до сега, почти денонощно. „У Калиха“, „При гъската и ловците“, „При стария гостилничар“, „При веселата Мари“, „При трите щрауса“ са имена на известни пражки кръчми с вековна история, които са дали живот на безброй легенди за бита на местните посетители и гостите им от цял свят. Легендарни поклонници на бирата, печените меса, готвените традиционни блюда, наденичките от дивечово месо, кнедлите, топлото вино са засядали от сутринта, та чак до тъмна доба около старите маси. И сега е така, защото бирата е толкова вкусна, колкото и тогава, от когато са белезите, останали по вратите, стените и масите на чаровните заведения.

Бохемството и идеята за неспирен щастлив живот са част от атмосферата на десетките стари локали в Прага, което ги прави желано място от туристите. В кръчмата „При лисицата и лебеда“, която се намира в горния стар град, малко след Карловия мост, опитах вълшебна гозба – телешко с бамя и кнедли. Бамята не е зеленчук, а плод, произхождащ от Африка и е типична съставка от кухнята на Балканите, затова като я видях в менюто, веднага поисках да я пробвам. Още е в мислите ми тази вкусотия, която с удоволствие ви препоръчвам. 

За градът на стоте кули, както наричат Прага се е изписало и е казано много, но не всичко. Столицата на Република Чехия, се намира в сърцето на Европа и е населена от около 1 300 000 души - чехи, словаци, руснаци, унгарци, българи и какви ли още не. Историческият център на града е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и представлява автентичен архитектурен преглед на строителните тенденции от десетки столетия назад през вековете, като включва готика, барок, рококо, кубизъм и т.н.

Прага е град-музей, в който всяка тухла по фасадите на сградите, всяка плочка по площадите носят изминалото време в себе си и го показват по свой си начин, артистично на туристите.
Прага е и град на чудесата, много са местата, за които легендата говори, че ако бъдат посетени, ще преобърнат живота на туриста към промяна, късмет и добро. На първо място това е Карловият мост, наричан още Железен. Той е най-старият мост в Прага и крие много тайни. На него има издигнати тридесетина статуи, между които и тази на братята св.св. Кирил и Методий. Но монументът, за който се счита, че прави чудеса е този на мъченика св. Ян Непомук. Той е поставен на мястото, от където преди години е бил хвърлен в река Вълтава и се е удавил. Всеки, който докосне кръста му и си пожелае нещо наум, може да очаква то да му се сбъдне.

Ето и местата, на които стават чудеса, от моя опит: Лебедите във Вълтава, носят романтизъм и очарование около Железния мост в човешко време, но при този студ те нямаше как да ми напомнят, че ако ги видя, мога да си пожелая нещо. Изпокрили са се на топло и сухо. Старомеският площад е друго магическо място, което се огласява от поредното чудо в Прага – астрономическият часовник с 12-те апостоли, който е на 604 години и старостта му никак не респектира тълпите туристи, които се бутат около него, за да го снимат. Успееш ли да си пожелаеш нещо, когато се покажат фигурките, обезателно ще се изпълни. Въпреки студа, площадът бе пълен с различни кулинарни щандове, от които ухаеше на топло вино с канела и всеки втори турист си топлеше пръстите с чаша ароматна течност. Парата, която се издигаше от виното бе толкова примамлива, че се почувствах за миг като героиня от зимен спектакъл на открито. Около площада на Стария град има и невероятни местенца с кулинарни изкушения, които не са за пренебрегване.

Староновата синагога, която се намира в квартал Йозефов е емблематично място за почитателите на Авраам. Смята се, че е построена с камъни, донесени от Йеросалим и е най-старата действаща синагога в Европа. Много силно място за сбъдване на мечти.

Храдчани е величествен замък, който се издига над Прага и река Вълтава и е наситен с невероятна енергия. Построен е така, че обикновения човек да се чувства винаги в плен на великолепието на архитектурата и здравината на каменните постройки. Историята на Храдчани е неподвластна на времето и там се преплитат съдби на императори, крале, висши духовници, президенти.

В пределите на замъка се намира и католическата катедрала св. Вит, строежът на която започва в далечната 1344 г. и завършва окончателно през 1929 г. Уникални са стъклописите на Алфонс Муха, показващи сцени от живота на св.св. Кирил и Методий, както и на малкия крал Вацлав и на майка му Людмила. Този витраж е магически и изпълнява желания.
Кулата Петржин се намира в най-високата част от парка Пертжин и е сравнима с Айфеловата кула, но само при добро въображение. Висока е 60 метра и е изградена изцяло от стомана. Гледката от нея е прекрасна и ако си намислиш желание, докато се обърнеш на 360 градуса, то може вече да се е изпълнило.

Освен наситени с история, култура и отминали средновековни времена на рицари и пажове места, в Прага има една много интересна съвременна сграда – Танцуващата къща. Местните я наричат още „Джинжър и Фред“. Има шантав изглед и заради това е включена в списъка на най-страните сгради в света. Завършена е през 1996 г. и е дело на международен екип от архитекти. На върха на Танцуващата къща има ресторант, където цените те карат да затанцуваш като ги видиш, но си струва да се опита поне една френска тортичка, полята с чаша пенливо вино. Изгледът към града е толкова пленяващ, че казването на желание си е в реда на нещата. А изпълнението му зависи от чашите с пенлива течност.

Но най-вълшебното място за мен е площад Вацлавски намести. Когато застана с гръб до паметника на св. Вацлав и погледна напред, пред очите ми се разкрива цялата история, архитектура, култура, снобизъм, великолепие, гангстерите на града, суетенето на туристите, хотелите, ресторантите, големите магазини, бутките за варени наденички и захаросани ябълки, щандовете с бира. Полицейските двойки от дами, които са толкова красиви в униформите си. Въздухът, който е особен, наситен с Прага... Площадът. Това е истинското сърце на града, виждаш как обикновените чехи излизат от метрото, водят децата си за ръка, пазаруват, посядат до паметника, прегръщат се и се целуват. Това е живият живот, като на кино, но ти си режисираш филма. Тук е текла историята на хората, било е тържището за коне преди години, тук се е самозапалил легендарния студент Ян Палак през януари 1969 г. за свободата на народа си. Тук желанията ми придобиват истински смисъл, събличат напудреността си и изречени правилно наум, придобиват криле. И сякаш кръжат около Вацлавски намести и кротко кацат на раменете на краля, св. Вацлав, наложил християнството в Чехия и платил с живота си за това в братоубийствена битка. После се понасят над широкия булевард и са готови да се сбъднат всеки момент. След това се връщат обратно в мене и тихо се спотайват, станали вече реалност. Изпълнени.

Самата мечта по Прага е накарала много хора да се връщат пак и пак на това място, наречено Златно. Не заради скъпоценностите в многото златарски магазини, а може би и заради тях. Но и за атмосферата на града, заради хората и улиците, заради паважа, изтъркан от милионите крака, минали по него през годините, за сергиите на пазара и спомена за веселата глъчка около продавачите, които в студа се забавляват по техен си, пражки начин, за топлото вино с дъх на канела и старите сгради, църкви и кръчми. За срещите с възрастните, аристократично изглеждащи дами, които водеха малките си кученца, облечени в кожи от глава до пети, за да ги предпазят от студа. И с по-младите дами, които в осем и половина сутринта гаврътваха по една бира в кафенето, вместо кафе и отиваха на работа. С големите и свежи реклами, които ми напомняха, че този град не е само история, а кипи, твори и се възпроизвежда.

В Златна Прага желанията се мултиплицират и сбъдват. Лесно и леко. И се инспирират нови, по-вълшебни. Бързат да стигнат до тайния им изпълнител, скрит в някое незнайно ъгълче на града. Той сигурно е веселия и добродушен кралски паж, който има за задача да прави хората по-добри, по-щастливи и пременени. Посипва ги със златен прах, унася ги и те се превръщат доброволно и завинаги във вечни фенове на приказното място на мечтите - Прага.

Снимки: личен архив на автора.

Прага е смятан за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи. Известен е с многообразната си архитектура от различни периоди - барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.
Cъбития

Мисъл на деня