цветно

Приказна разходка из Мианмар - I част

Снимка: Диана Маринова

Понякога Бог иска да си говорим – той на нас, ние на него. Пътешествие в Мианмар е един от тези разговори.

Това не е моето първо посещение в Мианмар. Предния път си казах – тази страна се развива много динамично, скоро няма да е същата, трябва да я посетя още веднъж, преди да се е променила така, че автентичното й очарование да е засенчено от сянката на съвремието.

И съм била права - намерих я променена, нова, с модерни сгради, все повече пътища, ученици с дънки, по-високи цени... Но това, което си остава са чудноватите пагоди, позлата и разкош, усмихнатите хора - очарованието на Мианмар, това е все още там - от хилядолетия и надявам се винаги ще бъде.

Мианмар обича да бъде това, което е. Заповядайте на виртуална разходка из тази приказна страна:

Денят на един монах е разпределен между две хранения на ден – сутрин от 05:30ч. и обяд от 11:00ч., събиране на дарения извън манастира, четене на свещени книги в библиотеката, почистване в стаите и около манастира.

В дневните си обиколки за събиране на дарения мъжете монаси получават обикновено пари, сладкиши, плодове, варен ориз с къри, а жените – пари и суров ориз, тъй като те събират помощи само два пъти седмично и суровият ориз ще е приготвен пресен всеки ден.

Една разходка между постройките на манастира ще ви убеди в семплия им начин на живот, който се подчинява на 227 правила. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Снимки: Диана Маринова

Cъбития

Мисъл на деня