цветно

Приказна разходка из Мианмар - I част

Снимка: Диана Маринова

Понякога Бог иска да си говорим – той на нас, ние на него. Пътешествие в Мианмар е един от тези разговори.

Това не е моето първо посещение в Мианмар. Предния път си казах – тази страна се развива много динамично, скоро няма да е същата, трябва да я посетя още веднъж, преди да се е променила така, че автентичното й очарование да е засенчено от сянката на съвремието.

И съм била права - намерих я променена, нова, с модерни сгради, все повече пътища, ученици с дънки, по-високи цени... Но това, което си остава са чудноватите пагоди, позлата и разкош, усмихнатите хора - очарованието на Мианмар, това е все още там - от хилядолетия и надявам се винаги ще бъде.

Мианмар обича да бъде това, което е. Заповядайте на виртуална разходка из тази приказна страна:

Интересни факти за монасите разказа нашият водач. Те нямат забрана за ядене на месо, но сами си налагат ограничения, защото вярват, че така по-лесно ще вървят по духовната спирала. Не си готвят сами – за това се грижат специални хора.

Не гледат телевизия и не ползват електроника (за телевизия може би да, но видях мнозина с телефони и таблети), когато някой реши, че монашеският живот не е за него, може да се оттегли, без за това да бъде упрекнат и да се ожени.

Ако все пак, пак получи импулс свише да се върне към монашеския живот, отново ще бъде приет. Изключително либерална система.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Снимки: Диана Маринова

Cъбития

Мисъл на деня