цветно

За психозата - с разбиране и грижа

Снимка: geralt / Pixabay.com

Тази статия на психотерапевта Ани Дюлгерска за психичните заболявания е за всеки, който иска да се информира, да помогне на или подкрепи свои близки и познати с такъв тип заболяване.

Понякога, не рядко, психично болните хора са образовани, възпитани, учтиви. Някои имат по едно висше образование, а други дори и по две. Като изключим тежките случаи и тези, които не пият предписаните им от лекар-психиатър медикаменти, ако ги срещнете, може да не предположите, че имат такова заболяване.

Психичната болест е болест на душата. Не на ума, не на тялото. И съответно през тях минаваме в психотерапия с такива пациенти, за да се хванем за стабилното и да стигнем здравото.

Изследванията сочат само за 4 % наследственост (близък роднина с психично заболяване). 96% от разболелите се нямат роднини с тази болест.

Разбира се, в тези 4% не се взимат предвид обстоятелствата, в които израстваме, трудности, през които семейството преминава, възпитанието и вътрешните неразрешени конфликти, които се пренасят от поколение на поколение, междуличностните конфликти в разширеното семейство и първопричини, които биха могли да се търсят в поколенията назад.

Всички тези обстоятелства могат да имат значение и да са свързани с развитието на една психоза. Отключва се по-принцип между 20 и 30, когато човек търси себе си. А напоследък и в по-късна възраст.

Свързвам го с това, че в последните години сякаш тази част от еволюционното развитие, като цяло се случва в по-късна възраст и от там и по-късното създаване на семейство и раждане на деца.

Предпоставка за отключване на психоза:

  • Когато дълго време, човек се е чувствал зле, душата му се е чувствала зле и не се е погрижил за себе си.
  • Когато е поставял преди себе си родители, семейство, деца, работа и се е пренебрегвал.
  • Когато е имал вътрешни конфликти да комуникира с хора, да създаде семейство, да има приятели и т.н. и е избягвал да върви към жадувани нужди с различни удобни аргументи и тези нужди са оставали неудовлетворени с години.
  • Също, ако е уплашен и спрял да живее...
  • Ако тези или други състояния са довели, но не е задължително, до тревожни разстройства, депресия (не клинична), и още други, които не са психотични и отново не е потърсена помощ.

Притеснителното е, че в последно време тези състояния сякаш са норма, сякаш са модерни. Те създават една основа, която е много нестабилна и в критична ситуация съзнанието не може да се справи и бива завладяно от несъзнаваните процеси на душата.

Предвестник на психотична криза може да бъде липсата на сън в няколко поредни дни, усещане на странни миризми, силна разсеяност, неспокойство, загуба на апетит или твърде силен апетит, загуба на интерес към живота, силно главоболие, стомашни проблеми, силна подозрителност, силна раздразнителност и други.

Не всички заедно и не само тези. Това са примери за ориентация.

Най-честите симптоми при психотичните кризи са налудностите и халюцинациите.
Налудностите представляват идеи, разсъждения, при които въображаеми факти се считат за действителни.

Забелязала съм, че често става дума за собствени нужди, емоции, чувства, които човек отрича и дълго е пренебрегвал и през налудността пак добива права върху тях, но защото някой му нарежда отвън (слухови халюцинации).

Понякога всичко започва с едно безпокойство. После постепенно човек намира много логично, за него си обяснение, поради което животът му е такъв и се фокусира изцяло върху него, като постоянно набавя още аргументи и реципрочно на силата, на незадоволените и непризнати нужди, за които има някаква невъзможност да задоволи, е и енергията, която влага да се самоаргументира.

Всичко това, обаче, както може би усещате, не стъпва на здрава основа и в ситуация, от която не може да се избяга и реалността стане очеизвадна, къщичката бива срутена.

Освен слухови, халюцинациите може да има и зрителни, вкусови, обонятелни. Всъщност както и нормалността, така и лудостта е построена при логични правила. Логиката не се проследява в детайла, а в цялостната картина.

Детайлите са много, колкото и хората. Всеки от тях, води до друг (причина, следствие). Съответно всяка постановка на живота води до различна нужда на психиката (при невъзможност за здраво еволюиране, то се достига чрез психозата) и съответно от конкретната нужда коя да бъде психозата, каква точно да е налудността или вида на халюцинацията.

В психотерапевтичната работа с тези болести тръгваме да проследяваме целия този механизъм с много уважение и зачитане на всички тези зависимости и аргументи. Не може да се помогне на човека, без да се зачете неговата логика. Там е здравата му част (ума).

Навлизаме дълбоко в неговия изграден свят и през неговите ценности и възприятия заедно проверяваме реалността и търсим ресурсите му, които да използва, за да обърне процеса към здравото и удовлетворяващо за него съществуване.

Аз лично, тъй като прилагам методите на психотелесната психотерапия, работя много и с тялото. Напоследък все повече изследвания се правят върху взаимовръзките между ума, душата и тялото, психосоматиката.

Тялото заземява, тялото е реалността, с която душата не може да се справи при психичната болест.

Изключително важно е да се каже, че винаги и задължително да се работи успоредно с психиатричното лечение, колкото и когато е нужно, по преценка на лекар-психиатър.

Ще завърша с нещо, което ме вдъхновява да работя с хора с психични заболявания. Всички знаем примери на гениални хора, с биполярно афективно разстройство, с шизофрения и т.н.

Те имат уникални усещания, силно емоционални са, те усещат у вас това, което вие не можете да усетите у себе си. Проницателни са, креативни, с невероятно чувствителни възприятия. Най-големите открития в света са плод на такива хора.

Комуникацията с тях е много обогатяваща, стига човек да е заземен и да не се страхува да ги чуе. Губим много от световно известните и ценни личности точно, поради невъзможността им да удържат силната енергия на своята гениалност.

Струва си да им отдадем заслуженото уважение и да им помогнем, а не да ги изключваме от обществото. Лудостта е някаква част от всеки от нас. Колкото е по-голяма, толкова повече я потискаме, но там има смисъл и цвят.

Важно е просто да се научим да я контролираме и използваме.

Мисъл на деня