еко

Биопарк Валенсия - впечатляващо уважение към животните

Миналата есен посетихме Испания. За 12 дни. С дете. Безумие отвсякъде. Не можах да свикна с храната, със сигурност това не е моята кухня. А злоядото ми дете почти не приемаше такава.

Беше извънредно горещо, хората спокойни и любезни, заредени с настроение, възрастните носиха красиви перли и бижута, а парковете за децата бяха като от приказките. Богата страна. Богата на дух, атмосфера, култура, живот у хората. Ще ми се да кажа същото за храната.

Градовете, през които минахме включваха Мадрид, Барселона (точно по време на протестите), Валенсия, Малага, Марбеля, Пуерто Банус... и още няколко, но вече не помня. Не помня, защото бяхме с дете. Нали ме следите.

Пътувахме до различните градове с кола. Разстоянията бяха убийствени. Като радиостанциите, които слушахме. Испанците обожават да говорят. Три минути песен, трийсет и пет после логорея. Боже, как ми липсваха Симо и Богдана, "БГ Радио" или нещо просто родно и мое. Обичат да говорят всичко друго, но не и английски.

На сина ни му липсваше много България. Неговата стая, приятелите му и баба му. Той е на четири. Нали разбирате, че няма как да оцени какво е направил Гауди и колко е велик. Не му дреме. Слава Богу имаше и неща, на които толкова се впечатляваше, че аз и баща му не успявахме да отговорим на лавината от въпроси, които мозъкът му произвеждаше.

Като това да види Магическия фонтан Монтжуик, да бъде на стадион Камп Ноу, да се качи на най-голямото виенско колело, да види истински акули, пингвини, тюлени, кит, риба меч, чук и други производни в Океанографика... или просто да изяде един сладолед и да бяга из тревите.

Но нещото, което го впечатли най-силно и което възхити и нас, беше Биопарк Валенсия. Всички помним емоциите, насладата и усещането, което това място успя да ни даде. Това е усещане от миналото, в което се съдържа бъдещето.

Биопарк Валенсия е най-големият зоологически парк в Европа. Но той не е уникален с това. Единствен по рода си го прави фактът, че животните не са затворени в клетки, а са отделени от миниатюрни заграждения, камъни, водоеми, богата растителност, например дърво Боабаб. 

Това позволява животните да се чувстват максимално близко до естествената си среда, въпреки посещението на хората. Позволява им да живеят свободно и да се разхождат на широко насред трева и слънце. Горилите, зебрите, лъва, слоновете... Не пият от кофа с вода. Имат река. Всеки има своя река. Над главите ни е единствено небето. Както е и в природата...

На нас пък хората ни позволява да видим техния свят без тел и хладно желязо. Да изпитаме това усещане да сме близо до тях. Молят ни само като правим снимки да е без светкавица. И да не се внася абсолютно никаква храна. Нещо, което се следи и спазва.

Не ми замириса никъде, на нито едно място, на изпражнения или въобще на нещо неприятно. Никъде. На определени места имаше стъклени витрини. Повярвайте ми, никъде не видях отпечатък от пръст. Пуших цигари на определените за това места.

Лемурите бяха единствените животинки, които бяха пуснати свободно в зоната за разходка. Бяха удивителни и дружелюбни. В този свят се почувствах адски малка и нищожна. Разбрах нещо, което само съм чела - ние не сме необходими на природата. Природата ни е необходима на нас.

В този парк, освен голямо разнообразие от животински видове, видях и още нещо много важно - уважение към животните. Когато оставиш дадено животно, било то жираф или просто едно куче, да спи в собствената си урина, да яде от кофа без да я почистваш, да оставиш дъждовната вода да го къпе, а не ти самият, да мирише изобщо на ад и да го гледат като циркова мечка... - това не е уважение!

Това е стрес. Това е мизерно, низко и унизително. За животното от една страна и за теб като посетител, който иска да види и плати за това. Всички животни носят душа и сърце, а в Биопарк Валенсия хората ги уважават. И точно защото ги уважават, никога няма да им подхвърлят солета. Свободен живот. Избор.

Идете и ги вижте. Горилата майка е величествена. А жирафите са по-хубави от HD телевизия.  Аз знам, че пак ще ги видя. Но този път в куфара ще имам много храна, пържоли, бял боб и като всяка уважаваща себе си жена, три чифта обувки, които няма да обуя.

Снимки: личен архив на автора

Предстоящи събития

Мисъл на деня