еко

Жълтата иглика - "небесният ключ" на Св. Петър

Снимка: pixabay.com / uschel

За произхода на жълтата иглика (Primula) се разказва интересно предание.

Веднъж, когато апостол Петър, комуто били поверени ключовете от Небесното Царство, стоял на стража пред райските врати, му съобщили, че някой се е сдобил с подправени ключове и има намерение да проникне в Рая без негово разрешение.

Изненадан от тази ужасна вест, апостолът изпуснал от ръцете си своята връзка златни ключове и тя падайки от звезда на звезда, полетяла към нашата земя.

Свети Петър веднага изпратил след нея един ангел, но преди той да успее да изпълни дадената му заповед, връзката с ключове паднала на земята, врязала се дълбоко в нея и на мястото израснало жълто цвете, чиито цветове много приличат на връзката апостолски ключове.

И оттогава, макар че ангелът върнал ключовете на свети Петър, техният слаб отпечатък останал на земята и всяка година от него израстват цветята, които ни отключват вратата към топлото време, към топлото лято...

Тези миниатюрни изискани цветя, цъфтящи на припек, създават предчувствие за пролетно изобилие. Особено ги обичат северните народи. Крехката им красота се цени като Божие откровение.

Келтите ги използвали в своите обреди, свещенослужителите им ги събирали с боси крака и ги криели от очите на простосмъртните, за да не загубят лечебните си свещени свойства. Задължително било да се берат преди новолуние.

Германите смятали, че те показват къде има скрито съкровище. В немския език са известни като "небесен ключ" (Schlusselblume), а в Швейцария ги наричат "сватбен ключ", тъй като според поверието момичето, открило иглика около Великден, ще се ожени още същата година.

Наричат ги още и "барометър на бедните", понеже свитите им през деня листенца са предвестници на дъжда.

Източник: margaritta.net

Снимка: pixabay.com / maxmann

Cъбития

Мисъл на деня