За да изпитаме вътрешна хармония, първо трябва да променим характера си
Вътрешното ни усещане е съчетание от начина, по който приемаме събитията в живота си, както и вече изградения поглед, спрямо случващото се около нас. Именно характерът ни е ръководещата сила, която ни кара да взимаме конкретни решения, както и от него зависи нашата енергия, достойнство и самочувствие.
Поведението и начина, по който възприемаме случващото се, всъщност са основните фактори, които предначертават съдбата ни и именно те ни карат да се чувстваме по определен начин. Колкото по-вглъбени сме в себе си и желаем да се самоизтъкваме пред останалите, толкова по-способни сме да правим грешки и да не оценяваме красивите неща, които ни заобикалят.
Хармонията идва, когато човек е успял да пречупи призмата, през която наблюдава света и е открил неговите най-вълшебни елементи, които изпълват душата му с позитивизъм, щастие и мечти! Докато сме обладани от себе си и успехите си, забравяме за ценните неща в живота, които носят радост в душата ни! Повечето хора се опитват да изградят силен характер на основите на лъжливи убеждения – ''Взимай с пълни шепи без да даваш, защото по този начин, ще можеш да живееш в лукс и охолство!''; Ако те ударят, удари двойно по-силно, защото ако не го направиш, всички ще те възприемат за слаб противник!''; ''Ако те обидят,, задължително отвърни, защото ако си замълчиш, няма да можеш да защитиш честта си!''; ''Удари по масата, за да те уважават, защото в противен случай може завинаги да си останеш незабележим!'' - и още хиляди погрешни схеми, които ни вкарват директно в дълбините на мрака!
Докато човек носи и раздава щастие, няма какво да се обърка в живота му, но когато душата и мислите му са изпълнени със злоба, ненавист и отмъщение, в живота му ще присъства постоянна мъка и болка!
Изграждаме силен характер, но за сметка на най-ценните си добродетели, които изпълват душата ни с хармония и впоследствие започваме да се питаме, защо по този трънлив начин ни се подрежда живота, къде точно сме сбъркали. Отговорът се състои във Вселенската спирала, която отпраща към нас онова, което сме изхвърлили по-рано към нея, чрез мисли, думи и емоции. И именно характерът ни е този кукловод, който на моменти ни пречи да поемем отговорност, да поискаме прошка или пък да спрем за секунда и да разсъждаваме върху действията си.
С времето човек изгражда вътрешната си нагласа облечена в същността, която определя всеки от нас по специфични характеристики, но истината е, че често пъти човек е прекалено сляп да види своите недостатъци, а чувството му за достойнство изпреварва думите му, което прави живота ни, още по-тежък и непоносим. Сами разбирате, колко тясно свързан е начинът ни на възприятие, нагласата ни и вътрешното ни усещане. Колкото по-объркани и заблудени сме, че можем да постъпваме с другите хора по егоистичен и долен начин, толкова повече губим възможност да усетим силната енергия в душата си.
Още от малки ни учат, че ако някое дете ни обиди не трябва да чакаме, а директно да се защитим, независимо какви похвати ще използваме за тази цел и така животът си минава, а ние продължаваме да събираме злоба и ярост в душата си, като по този начин смятаме, че изграждаме един устойчив и силен характер, който ще ни помогне да се изправим тогава, когато съдбата ни е нанесла най-тежкия си удар. Но именно тогава разбираме, колко всъщност важно е в човешката мисъл и душа да присъстват положителните енергии, които ни дават силата да полетим, да се борим и да оцеляваме, независимо колко труден е животът ни.
Но без тези духовни сили човек остава беден, а така вече изградения ''силен характер'', вместо да ни сближава с другите, започва да ни отдалечава и да ни изпълва с едно силно чувство за страх, гняв и обида от онова, което преживяваме и всичко това, защото не сме успели да прегърнем добротата, прошката, любовта и да се насочим към разпръскване на силата, която крием дълбоко в душата си.
Човек е богат, когато раздава с шепи от всички свои добродетели, а силата ще я носи завинаги вътре в сърцето си, независимо пред колко предизвикателства ще се изправи в живота си! Колкото по-труден, сложен и силен характер изграждаме, толкова по-самотни и тъжни се чувстваме, попаднали в капана на своите подсъзнателни демони, които ни карат да се страхуваме, вместо да живеем!
