цветно

10 сентенции за живота и природата от "Приключенията на Лиско в гората"

Снимка: Издателство "Ракета"

Вече ви представихме любими цитати от поредицата на Борис Априлов "Приключенията на Лиско" в "Приключенията на Лиско: 10 вечни цитата". Предлагаме ви още десет сентенции за живота и природата от първата книга от поредицата - "Приключенията на Лиско в гората".

1. "– Ще се наядем ли добре?

– Това, което ще се дава, не се яде. И все пак концертът представлява нещо като духовна храна.
– Все пак храна! – зарадва се Лиско."

2. "Къпането е нужно за всяко културно животно. Чистотата е важно нещо. Действа добре и на нервите. Живеем в напрегнат и динамичен век."

3. "– Виж какво, малкият – рече звярът. – Никъде никога не може да се отива. Друг е въпросът, ако вървиш без цел. И все пак ще стигнеш някъде. Защото никъде не може да се отива. Някъде все има едно някъде, а никъде – никъде няма! Разбра ли?"

4. "– В природата нищо не се губи – забеляза Магарето. – Практически се губи, теоретически – не. Материята си е материя. Тя се променя, превръща се в пепел, в дим, в пара и все пак продължава да заема място в пространството, има свое тегло, вкус и мирис. Съгласни ли сте?
– Съгласни сме – продума тихо Мецан.
– А не трябва да сте съгласни. Нещата не бива да се приемат лесно. Всичко подлежи на проверка, на опити, на лабораторни изследвания."

5. "– Защо гледате небето? – запита внезапно Сивко.
– Размишлявах – рече охотно Магарето. – Питах се дали не може от Млечния път да се получи масло."

6. "– Е, не може все смешно! – отвърна Лиско. – Смешните неща се измислят трудно. Ако прегледаме световната литература, ще разберем, че сериозните книги са безброй, а смешните се броят на пръсти."

7. "Той има голямо бъдеще" – обичаше да казва баща му. И майка му винаги се съгласяваше. Лиско с нетърпение очакваше да види какво ще бъде това "голямо бъдеще" и ще му причини ли удоволствие. Най-вече го интересуваше да разбере колко голямо ще бъде то. Често пъти заставаше пред един висок бук и си казваше: "Има си хас да е по-голямо от това дърво! Но как ще го нося тогава?"

8. "– Но защо?... Защо трябва да умирам?
– Такъв е законът на природата! Едни умират, за да живеят други.
– Не може ли да се живее някак си... другояче?
– Как?
– Де да знам... Така – без да се ядем."

9. "– Ние сме много глупави!
Най-умните животни наведоха глави, а глупавите си придадоха вид, че това е факт, който не се отнася до тях."

10. "Публиката стана на крака, заръкопляска и завика: "Ура".
Десетте хиляди калинки почервеняха от смущение, но не се забеляза, тъй като всички и без това си бяха червени."

Източник: Издателство "Ракета"

Мисъл на деня