цветно

100 години от рождението на Николай Хайтов

Снимка: Emil Iliev / wikimedia.org

Н. Хайтов: "Ще ни има ли в нашата райска земя - праотеческа България? Зависи от нас и от нашата будност за истината. А който има ухо да я чуе, вече никога няма да оглушава."

Н. Хайтов: "Не вече съдбата на литературата ни е на дневен ред, а съдбата на народа ни и на България – ще я има ли, няма ли..."

Големият български писател, драматург, публицист и патриот Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в с. Яворово, Пловдивско. Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г.

Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда "Йордан Йовков" (1995) и на Вазовата награда за литература (1997). Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките. През 2000 г. е удостоен с орден "Стара планина" първа степен.

Изминаха 100 години от рождението му и 17 години от кончината му. Малко преди да напусне нашия свят, казва на поета-издател Минчо Минчев: "Смърт няма!" Виждал е продължението на живота в словото, в примера и отговорността си пред Родината и народа си.

Показа и в творчеството си тази негова пълна съпротива срещу житейската невъзвратимост. Само външно, в края на 1996-та и началото на 1997 г., се оттегля, затваря се в себе си, прекарва в мълчание, а после и няколко години в размисъл, за да се завърне съвсем по хайтовски с "Троянските коне в Блгария" и продължението на "Предизвикани изповеди" – "Който има ухо, да чуе".

Последната му публицистична книга, в която изплаква болката си за Отечеството и дързостно заклеймява, назовава по име, виновниците за неговото съсипване.

В нея той казва: "Любителите на изящната словесност да не очакват стряскащи естетически изненади, защото целта на настоящата книжка, не е да забавлява читателя, а да го запознае с част от истината, до която съм се добрал, видял или по друг начин узнал. Това е истината, от която зависи ще ни има ли в нашата райска земя - праотеческа България. Тази истина трябва да се каже и запази, докато все още не е станала жертва на специалните механизми за изтриване на историческата ни памет, които са в момента целенасочено задвижени към преускорено действие. Да не говорим за т.н. "битова забрава", която си е наш български патент и на която се дължи удивителното повторение на едни и същи наши национални злополучия и грешки."

И още: "Преходът у нас премина в необратима катастрофа. България е от десет години полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за унищожението на цял един народ и неговата държава със съдействието на самия този народ и неговите основни институции – парламент, президентство, министерства, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на демокрацията... Само със средствата на легализираните масови подкупи под формата на едни или други "проекти" , натикаха родната интелигенция в това пъклено дело."

"Дали сериозно допущам, че България може да бъде заличена от картата? Едва ли. Такова нещо съвременната фарисейска дипломация няма да позволи. Само че и Панама не бе заличена, но бе подчинена! Искам да кажа: Ще ни латинизират – това е достатъчно. Както Салвадор, Никарагуа, Хаити и т.н. Всъщност ние сме вече латинизирани. Основните държавни функции сега у нас се изпълняват от Международния валутен фонд и Световната банка. Немислимо е правителство без благословията на тези две пипала на доминиращата ни световна власт и на Евросъюза."

"Аз не изпитвам нито капчица доверие към Евросъюза и театралната му евроитеграция. Твърдо е у мен убеждението, че той е абсолютен съучастник в тихата, но сломяваща ни с всеки нов ден антибългарска операция..."

"И затова ще си позволя да повторя: Евросъюзът е Черната дупка, която ще глътне Звездата на България."

"Европа е една вече овладяна територия на Щатите."

"Всичко друго в материалната сфера е възвратимо. Необратимо е само изчезналото веднъж национално самосъзнание. И изчезналия идеал!... Може ли да оставиш народа без какъвто и да било национален идеал и да му пробутваш вместо това "европейския" му път!..."

С последната си книга творецът и страстен патриот Николай Хайтов ни предупреждава: Който има ухо да чуе, вече никога няма да оглушава. А този слух за истината можем да придобием само със 133-те страници на тази книга.

А за утеха - можем по-често да се вглеждаме в зеленикавите му очи, излъчващи характерната хайтовска надежда за будност и бъднина...

Предстоящи събития

Мисъл на деня