цветно

11 май: Ден на библиотекаря

Снимка: pixabay.com / geralt

Блиц анкета с библиотекари на тема: "Ролята на библиотеката и библиотекаря във формирането на читателския вкус".

Дарина Костадинова, библиотекар в Градска библиотека, Свиленград

"Важното е да се възпита в малките читатели любознателност, жажда за четене, после ще наваксат пропуснатото
Според мен, всеки има право да чете това, което иска. Библиотеката предлага голям избор от теми, идеи, книги, автори, но и не толерира пошлите и неприлични неща. Дори виждам нещо смущаващо в това, че се дават списъци със задължителни книги за прочит в училище. По себе си съдя, че ти никога не са били интересни на децата. Затова сега предлагам актуални книги, извън списъците, които изграждат достатъчно широк мироглед за децата.

По-важно е те да бъдат провокирани и изкушени да четат в ранна детска възраст, пък после те ще компенсират пропуснатото. Важното е да се възпита у тях любознателност, жажда за четене. Дори нося от къщи моя лична литература, в случай, че нямаме заглавието, което ги интересува.

Много държа да имам и приятелски взаимоотношения с читателите. Когато читателят избира автор с груб, вулгарен език, аз си казвам личното мнение за него, но не му влияя на вкуса. Но си позволявам да препоръчам друга книга, разглеждаща същата тема, но не така драстична като изказ.

Библиотеката е място на равностоен достъп, без оглед на различията в етнос, религия. И ние доказваме това, като го осигуряваме и за преминаващите през града ни чужденци, за маргиналните общности. Равноправният ни достъп при нас е ограничен единствено от стълбището на библиотеката."

Иван Чончев, библиотекар в Градска библиотека, Свиленград

"Нашата библиотека има скромни възможности. Пък и само двама души отговарят на нуждите на около 17 000 души. Работим без почивка и сме тотално и духовно отдадени на професията си. А това включва и признаването правото на читателя сам да избира какво да чете. Ако иска да чете Георги Димитров или Сталин, или Ницше... Това е негов избор.

Но когато ние препоръчваме литература или представяме даден автор, се съобразяваме с това дали той може да представи нещо стойностно, нещо ценно. И това е нашият основен критерии. Не се впускаме така безразборно в представяне на всякакви книги."

Светла Билярска, библиотекар в Градска библиотека "Пеньо Пенев", Димитровград

"Вървим към четенето през образа, визуализацията, хобито, играта. Чрез лесното стигаме до трудното. От 19 години съм библиотекар, минала съм през всички отдели на библиотеката и вече съм на най-подходящото за мен място – Детския отдел.

Работили сме различно с различните поколения. Но с т.н. днешно поколение Алфа трябва да се работи напълно неординерно, защото тези деца почти не обичат да държат книги в ръце. Те са поколението на електронното общуване. Затова и подходът към тях трябва да е съвсем нов, за да привикнат, все пак, към изконния начин на по-задълбочено четене и възприятие.

За жалост, в някои семейства книжното тяло вече е непознато. Родителите купуват предимно за подаръци електронни игри. Затова ние с колегите нарамваме пълни с книги торби и тръгваме по детските градини. Заедно с децата сглобяваме театрални и певчески картини на разказаното в книгите. И тази визуална представа, така близка до тяхното съзнание, ги запалва и да разгърнат книгите. И започват да "четат", без да знаят да четат, импровизират си по картинките техни истории, а това развива въображението им.

В училищата с по-големите деца също търсим някакво тематично надграждане на изучаваното от тях. Работим заедно с преподавателите до 7 клас. Четем книги от някаква поредица, например за пътешествия, после, разделени на екипи, те разказват свои истории за пътешествия, но показани пред публика, за да споделят своето забавление и удовлетворение от наученото, подготвят гатанки, песни, танци, свързани с мястото, за което разказват.

Опитвам се да преведа децата към книгата и през анимацията, през тяхното хоби. Както и през английския език, защото това им е интересно. Децата се отварят към книгата предимно чрез лично творчество. За тази цел правим и екоработилници, моделираме разни предмети от отпадъчни материали. Правим от нищо нещо, защото творчеството най-много извисява децата. Така, вървим към четенето през образа, визуализацията, чрез игровите моменти.

Обичам да определям този процес със старата приказка: "Покрай сухото да върви и суровото!" Като книгата се явява "суровото”", трудното, бавното . Чрез лесното стигаме до трудното. В Дневниците на Дръндьо няма никаква магия, всичко е всекидневие, но подтикващо всяко дете да опише в дневник своя живот. Но тук има и много подводни камъни, защото там зрее желанието за сравнение, за състезание с преживяното от героите, а това ги подхлъзва предимно към надпреварата, към материалните придобивки.

И точно тук библиотекарят ги насочва към другите нива. Много важен е моментът, когато децата стават в 8 клас, там е големият срив, до тогава все пак се чете. И точно в това време трябва да се стимулира творческият момент. Сресаните мисли в рошавите им главици се раждат именно чрез личното им творчество. Но всички авторитети за тях – и родители, и учители, трябва да им докажат, че четенето е много важно за тях.

Но това става и като то се направлява много тактично, елегантно, без принуда, защото забраненото е по-привличащо. Издателствата имат свои класации за любимите детски книги, но така също вкусът се управлява. Затова добре осведоменият библиотекар винаги трябва да има алтернативни варианти на търсенето от малкия читател, а защо не и от големия, в това се изразява грижата за него."

Сийка Тенева, библиотекар в Градска библиотека "Пеньо Пенев", Димитровград

"Библиотекарят трябва да отсява и отстоява ценностното, свързано с нашите изконни добродетели, с род, родина, вяра
Работя в отдел "Заемна за възрастни" на библиотеката от 44 години. Извървях този дълъг период, сякаш съм преминала през цяла една Вселена, която побира целия ми живот – личния, обществения... Вселена от любов! Целият ми свят! Книгата! Тя е дух, сила, простор!

И библиотекарят, обичащ професията си, носи духа на книгата, познава вкуса на читателите, разширява го, като му дарява топлотата на душата си. Той дарява духа на любовта си към четенето. Превръща храма на книгата и в социален дом за приятелско общуване, за познаване личните нужди на читателите.

Аз, например, знам толкова много за възрастните ни читатели, знам от какво боледуват, какви хапчета пият. Усещам настроенията им, предусещам какво четиво би им повлияло добре в даден момент. Никога не съм предлагала книга на читател, без преди това да не съм я прегледала поне библиографски. Държа и на обратната връзка с читателя, от нея също черпя информация за книгите, които не познавам детайлно.

Библиотекарят трябва да отсява и отстоява ценностното, свързано с нашите изконни добродетели, с род, родина, вяра. Да не насърчава комерсиалната литература. Не трябва да допускаме да се неглижират тези наши изконни ценности и да се нивелират с временното политическо статукво."

Предстоящи събития

Мисъл на деня