15 незабравими цитата от "Граф Монте Кристо"

  • Сподели:
15 незабравими цитата от "Граф Монте Кристо"

Приключенският роман на френския писател Александър Дюма-баща "Граф Монте Кристо" е един от най-интригуващите варианти за вечната тема за престъплението и наказанието, щастието и нещастието, прошката и мъдростта.

Нека си припомним няколко незабравими цитата от този непреходен бестселър.

1. "Моите мечти нямат граници, аз винаги искам невъзможното."

2. "Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали - без да го познаем."

3. "... до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!"

4. "Винаги съм се страхувал повече от едно перо, от едно шишенце мастило и от един лист хартия, отколкото от сабя или пистолет."

5. "За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието."

6. "Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела, станете престъпник, ако трябва, но ЖИВЕЙТЕ!"

7. "... а според мене най-добре утешават тия, които никога не разпитват."

8. "Зная, че светът е салон, който трябва да напуснете учтиво и почтено, тоест като се поклоните и платите комарджийските си дългове."

9. "Ето какво значи приятелска преданост: да дадеш другиму жената, която желаеш само за любовница."

10. "На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

11. "... лошите хора не умират така, защото Господ сякаш ги пази, за да си послужи с тях за възмездията си."

12. "Сърцето се пръсва, когато, разширено прекомерно под топлия повей на надеждата, се свива и затваря изведнъж от студа на действителността!"

13. "... всеки искаше да чуе думите му, както става винаги с хора, които говорят малко и не казват никога незначителни неща."

14. "Ужасно неприятно трябва да е наистина да си баща на голяма дъщеря; тия бащи сигурно се разболяват и пулсът им трябва да е деветдесет в минута, докато се отърват от дъщерите си."

15. "Ние никога не сме се изплатили към тези, които са ни помогнали, защото и когато вече не им дължим пари, дължим им благодарност."