15 прекрасни цитата от "451 градуса по Фаренхайт"

  • Сподели:
15 прекрасни цитата от "451 градуса по Фаренхайт"

Романът "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Името на романа-антиутопия идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451° F (232,78° C).

HighViewArt.com подбра 15 прекрасни цитата от тази интересна книга.

1. "Добрите писатели често се докосват до живота. Посредствените само повърхностно го погалват с ръка. Слабите направо го изнасилват и го хвърлят на боклука."

2. "Имаме всичко, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи, но не сме щастливи. Нещо липсва. Огледах се наоколо. Единственото нещо, за което с положителност зная, че липсва, това са книгите, които съм изгорил през последните десет-дванадесет години."

3. "В това всъщност се крие красотата на смъртта: когато няма какво да губиш, поемаш какъвто си искаш риск."

4. "Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава нагоре, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си. Вкусът им е също като на вино. Опитвали ли сте някога?"

5. "Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност."

6. "Но не можеш насила да накараш хората да те слушат. Те трябва да стигнат до тази мисъл сами, сами да се запитат какво се е случило и защо светът е избухнал под краката им."

7. "Но прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи."

8. "Не искай никакви гаранции, никаква сигурност – такива същества никога не е имало на света. И ако ги е имало, те биха приличали на голямата птица ленивец, която ден след ден виси надолу с глава от клона на някое дърво и проспива живота си."

9. "Вие сте един безнадежден романтик. Това би звучало смешно, ако не беше толкова сериозно. Вие всъщност нямате нужда от книги, а от някои от нещата, които едно време се казваха в книгите."

10. "Сега разбирате ли защо хората мразят книгите и се страхуват от тях? Книгите показват порите по лицето на живота. Хората, които обичат спокойствието, искат да виждат само лице, изваяни от восък, лица без пори, без коси, без израз."

11. "Защото телевизията – това е "действителността". Тя има непоредствен контакт с тебе, тя има измерения. Казва ти какво да мислиш и го набива в главата ти с гръм и трясък. Тя не може да не бъде права. Това, което тя ти казва, изглежда така правдоподобно! Тя толкова бързо те кара да възприемаш нейните собствени заключения, че твоят разум дори няма време да протестира и да каже: "Що за глупост!"

12. "Когато хората те попитат на колко си години, винаги отговаряй, че си седемнадесетгодишна и побъркана. Не е ли приятно да се разхождаш по това време на нощта?"

13. "Искам просто някой да чуе това, което имам да кажа. И може би, ако говоря достатъчно дълго, думите ми ще придобият някакъв смисъл."

14. "Замислих се за книгите. И за пръв път разбрах, че зад всяка от тези книги стои човек. Някакъв човек ги е съчинил. Някакъв човек дълго се е трудил, за да ги напише черно на бяло. А тази мисъл никога преди не ми беше идвала наум."

15. "Знаете ли, че книгите миришат на индийско орехче или на някаква друга подправка от далечна страна? Когато бях малък, така обичах да ги мириша."