цветно

36 в геометрична прогресия

Снимка: pixabay.com / geralt

Един обикновен зимен петъчен ден. Всички очакват с нетърпение уикенда, почивката, срещите с близките хора. Столичните молове се пълнят с хора, които искат да се развеселят, да разпуснат и да избягат от сковаващия студ по улиците. В един от тези столични молове ги чака изненада. Човек, който бяга по пътека. Какво? Я пак?

Да, не един, а двама, които бягат на пътека. Единият е брадат и гологлав, с очи, от които сияе доброта и широка усмивка, облечен в спортни дрехи и поддържащ постоянно темпо. Това е Краси Георгиев. Ултрамаратонец, първият българин преминал може би най-трудното състезание в света: Бадуотър (Лошата вода) в САЩ. Състезание, което минава през пустиня и средната температура е 50 градуса.

А човекът до него има много лица: това е детето, бягащо своето приключение, босото момиче в рокля, младият мъж, спортуващ редовно, възрастният, който е дошъл да потича за каузата, а понякога е и алпинист, подкрепящ Пирин или бегачът, за който е чест да бяга до такъв ветеран.

Какво ли правят тези хора в мола на пътеки за бягане? Защо го правят? Нямат ли си друга работа? Това са може би част от въпросите, които случайните минувачи са си задавали. И може би са виждали отговора си в огромния постер зад пътеките.

Благотворителна кампания за децата с онкохематологични заболявания. И пак стоят въпросите: как така чрез едното бягане ще променят нещо? Какво могат да направят? Отговорът е: много.

В рамките на тези 36 часа, 200 души са тичали до Краси Георгиев. Дарени са над 16 000 лева, като тази цифра се увеличава с всеки изминал час. Те ще се използват за малките герои, победили едни от най-тежките заболявания. Не знам каква е личната мотивация на Краси да стартира тази кампания и да избере тази кауза. Не знам и през какви мъки са минали тези деца по време на заболяването. Колко силна болка са изпитвали и как са се опитвали да разберат защо на тях се случва.

Познавах възрастни хора, които имаха рак и само странично съм наблюдавала как болестта и болката ги изяждат, как не могат да спят нощно време, как не могат да избягат от тях. А през какво ли са минали малките деца, които са я преборили? Те не са имали детство, изпълнено с безгрижни игри и незабравими забавления. Тяхното детство е било изпълнено с болка и болнични изследвания, с лекарства и една неспирна борба. Тези деца се изправят невръстни пред предизвикателства, които понякога са непосилни за възрастните.

Когато животът ни е изпълнен с безкрайната въртележка на работата, домакински задължения, приятели и семейство е лесно да забравим, че има много, които може би нямат нашите възможности. Хора, чиято съдба е по-тежка. Заглеждали ли сте се в хората в метрото, по трамваите и автобусите? Тези, с които се разминавате по улиците. Тези, които пазаруват до вас или ви обслужват по магазините. Ако не, експериментирайте. Вдигнете поглед от телефона и се огледайте. Затворете го и просто наблюдавайте.

Може би тогава ще забележите преведената баба, която брои стотинките за хляб или пък ще чуете тази, която се провиква във вагона "чорапи за един лев", може да видите и мъжа на средна възраст, който се е пропил от болка, и иска да избяга от реалността, или да видите жената, облечена в черно с зачервени от сълзи очи. Ако излезете малко от комфортната си зона може да видите, че касиерката е с жалейно шалче и е на възраст, ще се замислите, че може би наскоро е загубила най-скъпия си човек, а трябва да работи, за да се прехранва.

Ще чуете дядото, който свири на акордеон всяка сутрин в подлеза, изкарвайки някой друг лев, за да се грижи за семейството си. Може би няма да се блъснете в слепия дядо, който стои мълчаливо, подпрян на бастуна си. Той е бил изоставен от децата си и трябва да разчита на чуждата помощ, за да живее. Ще видите и детето, което стои тихо до притеснената си майка, която е притисната от борбата да му осигури по-добър живот.

Всеки се ражда на този свят, изпълнен с любов и надежда. Животът често ни поднася трудности, които ни учат на много неща, помагат ни да се развиваме, но понякога ни се струват и непосилни, невъзможни на пръв поглед неща за преодоляване. Всеки се изправя пред своите предизвикателства. Понякога ни трябва помощ и подкрепа, за да ги преминем. Да, основната сила идва от нас самите, но определено позитивната енергия, която можем да получим помага.

Понякога имаме нужда да видим по-доброто в заобикалящия ни свят, добро към което да се стремим. Казва се, че нощта е най-тъмна преди изгрев. Много често и в живота е така. Най-трудното идва, като го следват светлина и надежда.

Самият Краси Георгиев го казва по време на неговото предизвикателство: "Беше тежко, беше ужасно тежко през нощта, но екипът ми беше с мен. Беше ясно, че аз ще ги завърша (36-часа бягане - бел. авт.), не е само до мен, а до хората, които имаш до себе си, и най-важното - всички тези, които ме поддържаха постоянно. Знаете колко хора дойдоха да ме подкрепят и това е важното, защото без това не бих се справил". Когато най-малко очакваме може да се появи доброто - нещо, което да ни усмихне и да ни даде нови сили да продължим напред.

Това може да е китаристът в подлеза, пеещ любима песен. Колежката, донесла марципан от Холандия специално за теб, жената от държавната администрация, която ще остане извън работно време, за да помогне (да, има такива) и ще се държи любезно през цялата комуникация. Не е нужно да сме Бил Гейтс и да погасяваме дългът на Нигерия и да подпомагаме здравеопазването на цяла държава, не е необходимо и да посвещаваме толкова голяма част от живота си на подобряването на живота на страни от третия сват като Анджелина Джоли.

Може да не можем да тичаме толкова дълго като Краси Георгиев, но можем да направим нещо. Можем да правим малки или по-големи жестове, да помагаме на хората - познати и непознати, да се опитаме да направим поне едно добро дело всеки ден. Не е нужно да имаш много пари, физическа издръжливост или да разполагаш с много време. Може да си купиш чорапи за левче от бабата в метрото. Да пуснеш няколко стотинки на уличния музикант, който твори за теб един многоцветен свят чрез мелодиите. Може да подадеш ръка на бабата, която едва слиза от трамвая. Или пък да платиш сметката от пет лева на тази, която е пред теб на опашката в магазина. Направи място в градския транспорт на малко дете или възрастен човек.

Преди време четох една история, как един мъж започнал да настига бедните и видимо нямащите, като им казва, че са изпуснали няколко долара. Не е обеднял от това, а напротив, обогатил се е духовно, защото е давал мъничко надежда на тези непознати. Може да избереш да си доброволец в някаква кауза, ако имаш повече време, а може и просто да се усмихнеш приветливо следващия път като започваш разговор и да поздравиш учтиво човека срещу теб. Малките жестове имат толкова голямо влияние, както и големите. Едно дарение на 1 лев, изваден от джоба на немотията, е толкова голямо, колкото дарение от 1000 лева от имането.

Средствата, набрани от кампанията "36 часа", ще се използват да финансират спортните дейности на деца, които са преодолели ракова болест. Деца, чиято борба ги е запазила не само живи, но ги е подтикнало да живеят пълноценно и да се стремят да постигат повече. Деца, които са опровергали вярванията на възрастните и учените, че хора, които са оцелели от рака, не могат да спортуват.

Тичането на дълги разстояния изисква не само физическа подготовка и психическа издръжливост, но и много любов и вяра. Физическата болка прераства в психически съмнения, които могат да се преодолеят, само ако има любов в сърцето. Тя е силата, която помага да се продължи напред. Тя е и движещата универсална сила, чийто език няма нужда от превод. Тя има различни проявления и може да се показва по различни начини. Но когато присъства, всяко препятствие може да се преодолее.

Краси Георгиев е един човек. Човек, който изпитва болка и щастие. Човек, който е повярвал, че може да помогне, да направи добро чрез делата си. Има много спортисти по света, които са постигнали завидни резултати. Има много хора, специалисти в своите области, които са постигнали много. Някои от тях са световно известни, други само в своите области, а пък трети създават своите следи, незабелязани от обществото. Всеки избира дали ще помогне и ще направи добро на някой. Да вдъхнови някой чрез собствените си дела.

Всеки един от нас може да започне да прави по един малък жест, който да направи света ни по-хубав. Ефектът на пеперудата гласи, че една пеперуда, която пърха с крилца, може да предизвика ураган след няколко седмици на другия край на света. Нека делата на хора като Краси Георгиев, които се чуват в новините не остават само спомен, а да са първата крачка към една по-голяма осъзнатост за ефектите от нашите действия или бездействия.

Нека сами разрушим границите на математическите постулати и растежът на добротворството в нашия свят да бъде по-бърз от този на една геометрична прогресия. Ние градим живота си. От нас зависи да направим нашия собствен и този на хората, с които се срещаме в ежедневието си по-добър. И да изпитаме щастието, че сме успели да направим една малка промяна.

Cъбития

Мисъл на деня