5 категорични признака, че спорите с идиот
Постоянно използвам думата идиот, но предполагам, че ще е по-удачно тук да я заменя с нещо по-леко, като глупав човек или слабо интелигентен човек. Та как да разберете, че въпросният, дискутиращ с вас, е такъв?
1. Невъзможност за придържане към темата
Вероятно почти всеки е изпадал в подобна ситуация.
Вие: Не е културно да изхвърляте боклука си през балкона. Отдолу минават хора, ще изцапате или ударите някого, замърсявате и околната среда, може да използвате кошчето за боклук.
Той: Ти пък си дебел!
Един сравнително интелигентен човек би имал минимум 2 варианта за отговор в такава ситуация:
• Не се съобразих с тази възможност, извинете ме, ще бъда по-внимателен в бъдеще.
• Балконът е мой, боклукът е мой, отговорността е моя, евентуалният последвал проблем ще е мой. Виждам кога минават хора и кога не, а количеството на боклука не е толкова голямо, за да замърси сериозно площите. Не съжалявам.
Глупавите хора обаче тенденциозно вършат глупави неща. Не могат да осмислят действията си в мащаб, по-голям от зоната на личния си комфорт, не могат да разберат защо същите представляват неудобство или заплаха, нямат желание да се вслушат в околните и да асимилират причината за недоволството им. Вашата аргументирана критика в тяхното съзнание се възприема като предизвикателно навлизане в личното им пространство. Съответно отговарят на същата (за тях) основа – личната.
Целят да ви засегнат, защото нямат какво друго да отговорят. Не могат да обосноват позицията си по проблем, който не са способни да дефинират като съществуващ. Първосигнално изтъкват първото, което забележат у вас и според техните критерии би могло да се използва по обиден начин, за да отвърнат на удара. И често се гордеят с този си отговор. Особено ако вие сте замълчали от изненада, а те са възприели мълчанието ви за съгласие или слабост. "Победа" за тях.
2. Твърде емоционална реакция
На всеки му се случва да си изпусне нервите, да реагира прекалено емоционално в дадени ситуации, особено ако има специално отношение към засегнатите казуси. Нормално е. Но има пряка връзка между емоциите и интелекта. Колкото по-способен е човек да контролира емоциите си и да се уповава на разсъдъка си, толкова по-голяма вероятност има да не е глупав.
Както всички знаем, чисто емоционалните, първосигнални реакции са по-типични за представители на животинския свят, не за цивилизованото човешко общество. Ако изразите мнението си по спокоен, възпитан начин, а отсреща получите изблик на искрен яд, граничещ с агресия (примерно), то няма съмнение – общувате с глупак.
По този въпрос учени от Мичиганския университет правят проучване между 600 участници, родители и деца, за период от 22 години. Откриват ясна зависимост между неконтролируемите емоции, агресивното поведение и ниския коефициент на интелигентност на участниците.
Част от изявлението им гласи "Установихме, че слабата интелигентност се изразява в агресивни реакции, започващи от ранна възраст, а ако не се вземат мерки и това агресивно поведение още в детските години не бъде контролирано/коригирано, то същото възпрепятства интелектуалното развитие на индивида през останалата част от живота му."
3. Неспособност за признаване на грешка
Глупавият човек може да ви даде 100 оправдания за действията си, оказали се грешни; да извърти ситуацията по невъобразимо креативни начини; да припише вината на всеки друг или пък саркастично да я поеме с идеята да предизвика съжаление към себе си, в качеството си на онеправдана жертва; да направи "чудеса от храброст", но не и просто да признае, че е сгрешил.
Такова поведение винаги се откроява лесно, непрофесионално е, некоректно и често дори неморално. Но е напълно типично за тази група от хора.
Който не работи, той не греши. Съвсем естествено е да се греши, нормално е да се признае грешката и да се поправи. Това е придобит опит, така човек се учи, развива се и израства. Дори едно дете, когато пипне печката и се опари, казва "Сгреших, че я пипнах, научих, че пари и вече ще знам, че не трябва да я пипам". Глупавият човек метафорично би казал "Не съм пипнал печката, нищо ми няма" / "Ти си виновен, тук не трябваше да има печка, а климатик" и т.н.
Защото глупавите хора нямат нужда от израстване. Което води до следващото.
4. Никой не е по-добър от глупака
"Ти знаеш ли кой съм аз?!" – отново всички сме го чували, нали? С онази специфична, леко заплашителна интонация, от различни хора, в различни ситуации, по различни теми. Общото между всички тях отново е тази типична реакция, неуспешно правеща опит да демонстрира превъзходство по вид обществена позиция вместо да се предостави аргументация по конкретния казус. Чудесен отговор на този въпрос е "Не знам, но щом питаш, явно и ти самият не знаеш…"
Интелигентните хора не се притесняват да бъдат "засенчени". Те имат малко по-обективна преценка за себе си, възможностите си, знанията си. Осъзнават, че колкото и да е образован човек, винаги има някой, някъде по света, който е по-образован. Може пък един такъв човек да стои пред тях в момента на разговора. Колкото и да са силни, винаги има някой, някъде, по-силен. Колкото и да са красиви, някой е по-красив. И това е страхотно, защото им дава база за надграждане и съревнование за достигане до по-високи цели.
Глупавите често държат да са "най" във всяко едно отношение. Не може да им се каже, че не знаят нещо, че не могат нещо, че не са на нужното ниво, че някой е по-добър от тях или притежава нещо по-ценно от тях. Това е недопустимо голяма обида, която капацитетът на ума им не може да побере. И как се справят в такава ситуация? Следва…
5. "Ти ми завиждаш, хейтър!"
Справят се, като отново демонстрират несъществуващо превъзходство на база липса на възможност за асимилация и нормално участие в комуникация. Основен техен принцип е да приемат всяко внимание за комплимент и всяка критика за завист. Затова да спорите дълго и описателно с глупави хора, да се опитвате да обясните грешките им, винаги е сложно и рисковано.
Първо им вдигате самочувствието (някой им завижда, за Бога, значи има за какво!), второ им давате на готово информация, която нямат капацитет да асимилират, но имат кухина да складират и (твърде често) безочие да използват в даден момент. Сами преценете дали си струва или е излишно натоварване.
