цветно

5 цитата от "Затворисърце" от Константин Трендафилов

Корица: Калоян Зарков / ИК Жанет45

Пет цитата от "Затворисърце" - първият роман на Константин Трендафилов, които той избра специално за читателите на HighViewArt.com. 

1. "Искам вече да знаеш за моя път. А от него ще научиш нещо и за своя. Не само защото пътищата ни се кръстосаха тук, не. Обаче виж каква странна комбинация сме двамата с тебе. Ти попадна тук, защото си нави на пръста, че си много влюбен, а какво се оказа? Аз пък защото не можах да спра да обичам моето момиче. Ако все още не виждаш невидимия конец, който те дърпа през живота, значи си прекалено умен, за да схванеш въобще нещо смислено."

2. "В града човек лесно се губи, Юли. И не говоря за улиците."

3. "Лакътят ми изтръпваше, а времето се изплъзваше пред очите ми, както прашинките извън светлия лъч. Знаех, че трябва да стана, но се опитвах да открия нещо, само нещичко в нея, за което да се хвана. За което да остана още една вечер, да я направя щастлива още един път. Но всичките ми мисли бяха като лабиринт, който бавно и неизбежно ме води към задънена улица. Когато нещо толкова красиво ти се вижда толкова грозно, време е да си тръгнеш."

4. "Наречи всичко, в което вярвам, измислица, наречи любовта ми към нея нелепо влечение към някаква курва, наречи Бог плод на наивността ми, но в края на краищата какво ще ти донесе това? Самота и отрицание. Цинизъм. И кажи ми тогава - като си стъпил така здраво на земята, защо падаш толкова лесно?"

5. "Преживяхме всички възможни етапи на една връзка, но нищо от това, което хората правят. Пътуванията, обещанията, ревността. Общите навици, любимите гледки, домашен любимец, кой знае, някое куче с тъпо име. С нея се бяхме хвърлили някак аматьорски в тази любов. Бяхме твърде лакоми и неопитни, за да се насладим задълго на това, което имаме. Бяхме прескочили опознаването, гоненето, търсенето и бягането. Бяхме изпили на екс каквото имахме. Честит ни махмурлук."

Предстоящи събития

Мисъл на деня